През последните 2-3 години българската музика, била тя поп, рок, алтернативна, фолк и прочее, е в дълбока криза. Все повече хора губят интерес в българската продукция, концентрирайки се над любимите си групи и изпълнители от близо и далеч. Това е така, защото музиката, която се прави в България не предлага алтернатива на това, което идва от други страни. Въпреки, че някои презрително наричат актуалната комерсиална музика от Запад „еврочалга” или „американски поп-фолк”, тя за разлика от нашите отрочета успява да генерира истински звезди, които имат собствена продукция и налагат тенденции в модата и начина на живот. Като почти всяка малка музикална сцена и българската притичва зад големите батковци с надеждата да прихване туй-онуй и тя да стане готина. Няма лошо в това да се черпи опит от другаде, даже е желателно да се следи какво е актуално, но е повече от препоръчително това да става в границите на приемливото, а не както сме я подкарали тук да копираме дословно това, което виждаме. Затова и клиповете на чалгарките са евтини подобия на видеотата на Мадона, Кайли Миноуг или Бионсе, а песните им са едно към едно версии на миналогодишни летни хитове в Гърция и Турция. Поп музиката ни генерира по някое друго видео, което претендира за оригиналност и творчески подход, но реално е максималното, което могат да направят с ограничените финанси, с които разполагат.
Напоследък ситуацията толкова много се е утежнила, че поради реалната финансова реализаруемост на една група, а даже и на соло изпълнител все повече музиканти си търсят късмета по други страни, по пиано барове или се преквалифицират. На фона на тази стагнация бТВ се опитва да прави предаване, чиято цел е да създаде музикална звезда. Да, ама не! Предаването се прави по американски тертип, но просто е смехотворно да сравняваме американската музикална сцена със случващото се в милата ни татковина. Тук, Дони, който от няколко години се изживява и като продуцент, предлага на младите хора неосъществими мечти. Дони, Дони, върни се в реалността и не се чуди как да оцоцкаш пари от реклама, ами се захвани с продуциране на музика, а не на еднодневки. Тактиката е съвсем проста, знаейки, че звездичките му няма да се наложат по естествен начин, Дони всячески се опитва да ги наложи. Не знам какво е наложил, но щом на милинките им се налага да ходят да пеят по откривания на магазини и в треторазрядни клубове значи са далеч от звезда, а да не говорим идол. Бих препоръчал на бТВ да спре да се излага с псевдо-музикални предавания, за които по-вълнуващо е кой с кого е гадже и кой какво е казал, отколкото как и какво пее, и да се преориентира към предаване от типа на „America’s got a talent”. Впрочем точно чрез едно такова предаване като Мюзик айдъл чалгата навлезе в домовете дори на тези, които презират тази музика. Ясно е, че зад такъв ход се крият както много парички, така и големи интереси. Самите ни национални телевизии са виновни, че легитимираха статута на фолка като музиката на народа, пробутвайки ни във всяко възможно предаване. Очаквам скоро някоя Драгана-Петкана да започне „компетентно” да се изказва и в предавания като Панорама.
Честно казано съвсем съм изгубил вяра в българската музика и в нейното бъдеще, ако изобщо заслужава да има такова. На моменти си мисля, че е по-добре да бъдем погълнати от чуждата музикална култура и да спрем да се мъчим с някакви посредствени опити за продуциране на музика...ако това изобщо е музика. Смеем се ние на другите, ама май ние самите сме си за присмех. Фолкът за колкото актуален да ми го пробутват той е прехвърлил своя пик и стремително върви към завършека си, който се надявам да не се забави. Лошото е, че вместо поп музиката ни да се окопити и да действа в насока изплуване много над повърхността тя е зациклила под формата на клубна музика, която има ограничен брой слушатели. Онази музика, която се създаваше в България към края на 80те и през 90те е тази, която е останала в съзнанието на българина и която чака актуализация според сегашните интереси. Тя е музиката, която може да възроди родното музикално творчество, разтичащо на оригинални композиции и смислени текстове. Но, ако никой не го интересува тогава какво е бъдещето на българската музика? Глас в пустиня...но това не е сбогом.
No comments:
Post a Comment