Картината нямаше да бъде толкова трагична, ако с всяка изминала година броят на оригиналните български композиции не намаляваше осезаемо. В началото на това десетилетие на месец излизаха средно около 10-20 нови песни, а към края му са около 10-15 за цялата година изобщо. Разбира се, тук говоря за комерсиално реализирали се парчета, а не за ъндърграунд музика каквато не е спирала да се прави. Отличен пример за това до къде я докара поп музиката ни са наградите на БГ Радио и на телевизия ММ. Аз лично съм присъствал на церемония на наградите на телевизия ММ преди 5 години, която се проведе в Спортна зала „Васил Левски” във Велико Търново. Хубави времена. Тогава залата се пръскаше по шевовете и все още имаше разнообразие в номинираните за различните категории. Наградите от 2008 бяха пълна скръб. Организираха се в зала на Народния театър (ако не се лъжа) и на нея фигурираха една шепа музиканти, работещи в телевизията и още една шепа журналисти, които бяха там по-скоро по задължение, отколкото от професионален и личен интерес. Съвсем различна е картинката на наградите на телевизия Планета, които се провеждат в Зала 1 на НДК и имат толкова посетители, че могат в рамките на една седмица всеки ден да ги организират и винаги да има различни зрители. Поп-фолк изпълнителите не могат да смогнат да си пуснат новите песни, бълвайки албум след албум и ходейки на участия през ден. Конкуренцията в чалга средите бързо издигна определени личности до звезден статус, който надхвърля дори някогашната популярност на изпълнители като Дони и Момчил, Ирина Флорин или Антибиотика. Фолкаджийките се превърнаха в най-актуалните имена, появиха се на всякакви възможни корици и станаха идоли на малки и големи. Изведнъж мутренската музика от вчера стана най-слушаната музика от днес.
За да не остане някой с грешно впечатление аз съм от тези хора, които никога не намериха смисъла на поп-фолка, по-скоро попадна в музикалната ми игнор листа. Практически няма начин да останеш в пълно поп-фолк затъмнение, защото той бързо се легитимира като официалната музика на народа, който е жаден за още и още. Фолк продуцентите изградиха на своите подопечни отличен пиар, който да натрапва на обществеността, че това е реална българска музика, а всичко останало са откъслечни опити за задържане на линия. Смях в залата! Чалгата е всичко друго, но не и оригинално творение на нашата култура. По-скоро тя е израждане на ценностите, които се изтърсиха след падането на социалистическия строй. Още в края на 80те сръбската музика вече беше пуснала корени в България и даде силен тласък за развитие на самостоятелен клон. Турбо-фолкът се превърна в поп-фолк, наименование което погрешно оставяше впечатлението, че това е смесването на народни мотиви с популярна музика. Нищо общо...чалгата се оказа смесица от окрадени от съседни страни мелодии и набързо съчинени текстове с най-често безмислено и идиотско съдържание. Но гладът за нова музика си каза тежката дума и чалгата проникна в българското съзнание, създавайки си удобно гнездо, от където в засада да причаква поп музиката ни и щом бгпопът изпадна в немило положение фолкът с бодра крачка се засили към трона на българската музика. За моя радост, разприте между чалгаджийките, техните продуценти и множеството скандали в техните среди забавиха динамиката на поп-фолка и след има няма 4-5 години вече към 2008 той е поставен в позицията на стил, в който само определени оцеляват. За някои, може би, чалгата е в своя връх, но погледнато от страни напоследък дори тази музика е изпаднала в дълбок застой граничещ с криза на себеосъзнаването. Конкуренцията избута мнозина зад борда, други прехвръкнаха към други продуценти, а трети решиха да се самопродуцират. Димитър Димитров, известен като Митко Пайнера, започна да омайва бивши и настоящи звезди от бгпопа да подпишат договор с него с обещанието, че никога няма да бъдат заставени да правят чалга. Някои поддадоха, други отстояха. Пайнер Студио от поредната фолк компания се превърна в диктатора в чалга бизнес. Диктатор, който си знае работата и максимално експлоатира своите подчинени, някои от които сдадоха фира и изпаднаха в небитието. Популярни имена от фолка станаха жертва на собствената си известност, разяждани от жълтите страници, скандалите породени от сблъсък на интереси и натиска от страна на феновете. Фен базата на фолкаджийте е всичко друго, но не и лоялна. Чалгата не успя да развие в своите слушатели чувство на принадлежност, привързаност и последователност. Интернет се оказа пагубен не само за бгпопа, но и за поп-фолка, който търпи постоянни загуби от безконтролното точене на музика от световната мрежа. Изпълнителите са впрегнати в десетки участия на месец, за да компенсират това, което губят от фактически продажби. Чел съм, че дадени популярни изпълнители през лятото имат по 3-4 участия на вечер, което поне за мен граничи с абсурда. Въпреки всички усилени опити на Митко Пайнера и компания фолкът не успя да излезе от утробата на кръчмата. Срещу не повече от 5-6 лева можеш да видиш абсолютна всяка фолк певачица и то без да трябва да пътуваш до друга държава. Борещата се за свръх популярност чалга така и не успя да продава билети от по 50-60 лева, да създава трайни имена и да развие връзка със своята фен база.
No comments:
Post a Comment