Thursday 28 December 2006

Електроклашът задобрява : Peaches - Impeach My Bush


Мерил Нискър (Merrill Beth Nisker) е онази канадска прасковка (Peaches), която стряска често сънищата на не един или двама от консервативните меломани по цял свят с изключително нецензурните си песни, развратно и провокативно държане на сцена и не по-малко скандален имидж. Тя е от онези изпълнители, за които или само добро или нищо. Трудно има средно положение, когато стане на въпрос за харесване на музиката й. Някои хора определят Peaches като умела провокаторка, а други като задръстена вряцаща к**ка. Стилово канадката влиза в графата електро-клаш, повлияна от доста дългия си престои в Германия, където дълго време освен, че е творяла собствена музика, също така е заставала зад пулта в доста клубове. Въпреки, че тя е типична представителка на електро-клаша, Мерил е и една от пионерките в едно още по-иноваторско музикално звучене - електрокрас, за което е характерно открито сексуалния си заряд , lo-fi синтезираните бийтове и на моменти леко рапиране и поднасяне на един нестандартен поп заряд.

Wednesday 27 December 2006

Успех или провал? Enigma - A Posteriori

Ако Enigma не ви говори абсолютно нищо то значи вие сте :
а) спали дълбок зимен сън, докато музиката през последните 20 години се развиваше
б) слушате предимно само един стил музика, който определено не е New Age
в) не проявявате никакъв интерес към по-некомерсиалната музика
г) имате слаба музикална култура

Най-лесно липсата ви на познания относно Енигма може да си наваксате чрез интернет и безплатно се сдобиете или с пълната им дискография или поне с някоя друга тяхна по-известна песен. Историята на проекта наречен Енигма (загадка) е дълъг и осеян с доста добри албуми, които може да се каже, че направиха път за New Age музиката в световното музикално пространство. Начело на Енигма е румънецът Майкъл (Мишел, Михаел) Крету и съпругата му Сандра Крету (вокалистка на друг вече бивш проект на своя съпруг - Sandra) заедно с редица гостуващи изпълнители (най-чест е личният любимец Андрю Доналдс, пеещ най-вече в последните два албума).

Станали изключително известни с дебютния си албум MCMXC A.D (1990 г. сл. Хр) и не по-малко хитовия The Cross of Changes , Енигма продължават да изненадват феновете си с всеки нов албум, който реализират. Започвайки с грегориански напеви, вдъхновили по-късни проекти като Era и Gregorian, минавайки през заемки от етно звученето от различни точки на света и познати семпли , Енигма развиват едно собствено звучене, което трудно може да се сбърка, а все по-често се копира.
Въпреки, че Енигма никога не успяха да преповторят успеха си от дебютния си албум, те продължават да бъдат сред най-добрите в своята сфера, поднасяйки нови изненади на слушателите си. Въпреки желанието за едно ново звучене Майкъл Крету многократно и от доста страни беше критукуван за последния си албум Voyageur, който беше определен като рязко отклоняване от типичния Енигма звук в полза на далеч по-поп звученето, може би с цел да стане по-достъпно за масовия слушател. За мен лично Е5 е един хубав албум, който въпреки различното си звучене има достатъчно много качествени неща, които може да предложи (за справка Boum-Boum, Look of Today, Voyageur).


Е6 във времевата линия на Енигма е албум с още по-различно звучене дори и от особено критикувания "Пътешественик", но този път не заради комерсиалност на траковете, а заради безличност на звученето. Претупаност на песните и симплифициране на саунда са критиките отправени към албума, чието име в буквален превод е "В последствие". Както някои доста върли фенове на Енигма казват : В последствие нищо!
Но албумът въпреки своята различност в никакъв случай, не е за пренебрегване. Ако сте прекалено отдадени на първите два албума на Крету и компания, то тогава има причина да се сърдите на новия звук. Ако сте просто меломан нищо няма да ви навредите да се отдадете на A Posteriori. Иновативното в този албум е цялостта на композицията, което е ооформена като сет, т.е. траковете вървят сливайки се един с друг без да се накъсва звука.
За мен лично албумът е много интересен, защото чисто концептуално може да се разглежда като едно космическо пътуване в търсене на новото и непознатото. Пътешествието ни се води от Крету, а красивите вокали на гостуващите изпълнители са бордовия екипаж, които допринасят за изключително приятното ни пътешествие в дълбокия студен Космос.


"Eppur Si Muove" - ефирно начало на един космичен албум. Извирането от безкрайността, формирането на живота, първите трептения на одухотвореността. Появява се нещо ново и непознато, звученето е леко и плавно , латинския напев напомня за старите проекти на Енигма, отправена към ново пътешествие, този път с една по-нестандартна дестинация.

"Feel Me Heaven" - излитането от повърхността на Синята планета е успешно и напред е само безкрайността на тъмния Космос, някъде където е може би и обещаният рай. Транс звученето оставя впечатлението за безтегловност, за свобода и невероятна близост до неподправената красота.

"Dreaming of Andromeda" - космическото пътуване продължава към съзвездието Андромеда, обгърнато от мистичност. Чувството за далечно пътуване към новото и непознатото се засилва от повтарящия се ритъм, като че ли подминаваме звезда след звезда, и потъваме в тъмата на Космоса. Красивият "оперен" глас кънти навсякъде, внасяйки още повече чувството за едно откъсване от земното.

"Dancing with Mephisto" - пътят към Рая минава през Пъкъла, управляван от Дявола. Изкушението е неизбежно, само един единствен танц с Черният Ангел, само един последен поглед към вече далечната Земя. Френските лирики напомнят за мистицизма на Средновековието, когато страхът от дявола и неговите изкушения са били водещи в живота на обикновения човек. Пронизващият женски глас като че ли напомня, че Дявола няма истинско лице, той приема такива образи, които най-лесно ще ни подлъжат.

"Northern Lights" - Северното сияние, безброй преливащи един в друг цветове, невъзможно красива гледка, която дори и човешкото око може да съзре на собствената си планета. Чистотата на звученето подсказва, че сме напуснали пределите на царството на Мефисто и въпреки неговите/нейните изкушения продължаваме своето пътуване напред. Колкото до самия трак просто едно приятно лирическо допълнение към общото звучене на албума, но и без бего A Posteriori ще го бъде.

"Invisible Love" - любовта не се вижда, тя се усеща. Трак внасящ сравнително ново звучене за Енигма, но по никакъв начин не нарушаващ идеината концепция на албума. Космическото и безплътното продължават да царуват и тук, напомняйки ни, че любовта не познава граници и форми. Самотният глас в космоса е може би в едно непрестанно търсене на своята вечна и неподправена любов, намерила подслон на някоя далечна ярка звезда.

"Message from Io" - Йо, най-вътрешната луна на Юпитер, кръстена на образ от гръцката митология, ни изпраща неясно послание, а може би и някакво пожелание по време на дългото ни пътуване към този нов свят. Лекото пулсиране навява за вечната повтаряемост в Космоса, така непознат за простия човешки ум.

"Hello and Wellcome" - е една далеч по-сполучлива преработка на познатия ни последен сингъл на Енигма, посветен на немския боксьорФеликс Щурм. Новата преработка отлично се включва в цялата композиция, давайки идеята за среща с нова цивилизация, която миролюбиво ни посреща и кани на гости. Това е кулминационният момент от нашето пътуване, целта е постигната.

"20,000 Miles Over The Sea" - върховият момент е минал, време е за плавно завръщане по вече познатият ни път към нашата майка Земя. Вече сме толкова близо до нея, че можем да я видим в цялата й красота. Латинските напеви подсилват усещането за приближаването на познатото, което сега ни е още по мило и драго на душата. Един призив да пазим своят дом, защото втори шанс едва ли ще ни бъде даден.

"Sitting On The Moon" - космическият пътник не бърза да се завръща на Земята, отдалеч тя е толкова красива, а и има все още малко време за размишление. Някъде в лунното Морето на спокойствието отправяме поглед към своя дом. Правим равносметка за всичко сторени, за успехите и провалите , за стойността на емоционалната ни цялост. Стойностен трак, един от наистина повече от добре издържани в познатия ни стил на Енигма, напомнящ ни леко за старото им звучене.

"The Alchemist" - размислите и страстите на Луната, намират своята по-тъмна половина. Животът на Земята е красив, но ние сами унищожаваме както своя дом, така и самите себе си. Човешката история е изпълнена с прекалено много обрати, с прекалено много грешки. Равносметката се оказва повече от печална за пътника, който осъзнава, че завръщането не е нищо повече от продължаване на незабележимата агония на човечеството. Без да осъзнаваме вървим към своя край и единственото спасение е някъде далеч.

"Goodbye Milky Way" - най-добрият трак в целия албум (поне за мен). Вече не знаем дали да се върнем на Земята или да продължим своето пътешествие в безкрайния Космос. Мисията е вече приключила и няма време за губене. Напевът е тъжен, меланхоличен, на моменти болезнен , навят от мисълта, че повече няма да видим децата на Слънцето. Сбогуването с Млечния път е сбогуване с всичко познато, пътешествието е неясно, рисково, но повече от нужно. Повече от подходящ завършек за космическото пътуване наречено "A Posteriori", с обещанията за едно ново начало някъде далеч от тук и сега.

Обща оценка за албума : 7,0

Tuesday 26 December 2006

Качествен поп полъх : Nelly Furtado - Loose

Вместо био

Нели Фуртадо
е всичко друго, но не и някое непознато име в доста просторното световно музикално пространство. Всички помним изключителният хит от дебютния й албум Whoa, Nelly! - I'm Like A Bird. Песен, която изстреля Нели в небосклона и я превърна в едно от най-добрите попадения в канадската музика за 2000 година и успешно задържа позициите си с последвалия албум Foklore (2003). Със запомнящия си се глас и приятна екзотична външност канадката с португалска кръв успя да поднесе една приятна разтуха в и без това доста безличната откъм албуми 2006 година със своя трети подред албум Loose.

Loose може да бъде разглеждан като ново търсене на звук след далеч по-слабо приетият й втори албум. Въпреки, че доста критици определят Foklore като доста зрял албум с качествени балади, самият той така и не успя да отговори на общите очакванията на почитателите на Фуртадо. Loose спокойно може да бъде определен като комерсиален, но в никакъв случай като поредната тава имаща основно пълнеж и някоя стойностна песен за цвят. Една от основните забележки, които някои нейни фенове отправят към Фуртадо е, че се е обърнала към Timbaland (един от най-добрите продуценти в комерсиалния музикален бизнес) в отчаян опит да спаси кариерата си и да изплува с нещо ново, което да възвърне славата й от ерата Whoa, Nelly!.


Loose


"Afraid" - първата от общо трите дуетни песни в албума. Лично за мен една от най-добрите песни в албума, подходящо избрана като едно приятно плахо начало на нов период. Страхът от самотата, от отхвърлянето и неспособността да намерим ориентира в живота си е водещият мотив в трака, която чрез своята сила дава кураж на слушателя да продължи напред. Единственото, което не харесвам е неадекватното рап включване на никому неизвестния рапер Attitude, което за моя радост е компенсирано от весел детски хор.

"Maneater" - пилотният сингъл за Европа, който с ритник във вратата съобщи за пристигането на един нов и доста силен албум от страна на Нели Фуртадо. Раздвижеността, ритъма и семплият текст правят песента подходяща за всякакви забави. Не случайно тя се превърна и в един от най-големите хитове в кариерата на канадката поради подходящото дискотечно звучене. Ремиксите на песента са още по-раздвижени и често се въртят в клубовете.

"Promiscuous" - втората дуетна песен в албума и личният ми денс-хит за 2006 година. Неангажиращо, леко перверзно раздвижено звучене, което подканя към разгорещяване на денсинга. Тимбаленд определено се е постарал рапирането му да звучи адекватно и приятно с цялата песен, без да се натрапва или да измества Фуртадо. Пилотният сингъл за Щатите се оказа по-голям хит дори и от спряганата за най-гореща песен на 2006 Maneater.

"Glow" - продължава печелившата формула на предните три трака в албума. Танцувалният ритъм продължава, купонът е в разгара си и слушателят продължава да бъде на градус. Подходяща за дискотеките песен, която заслужава и някой друг по-забързан ремикс. За съжаление една от много хубави песни, които ще си останат само в албума и ще останат поне засега незабелязани.

"Showtime" - първата балада в плейлиста, която напомня, че канадката освен да ни накара да танцуваме до забрава, не е забаравила да пее хубави неща от предния си албум Foklore. Самата балада не е кой знае колко запомняща се, но може да се разглежда и като желание на Нели да поуспокой малко темпото преди още една порция хитове.

"No Hay Igual" -(Нямащ равен на себе си) пилотният сингъл за Латинска Америка, раздвижена свежа песен, която за съжаление в България почти не се върти. Първата от двете песни на испански език в албума. Този път Фуртадо е подходила по-различно и не е записала нито една песен на португалски, а е решила да привлече вниманието на доста големия испаноезичен пазар. Във видео версията има и включване и от незнаен за нас (поне в Европа) рапер , който нарежда на испански, но някак си цялата песен звучи повече окепазено, отколкото да се добавя ритъм в нея.

"Te Busque" - е дуетната й песен с Juanes, станал известен в България с доста въртяната La Camisa Negra. Приятн баладка, в която се месят английски и испански и е подходяща за по-лична обстановка.

"Say It Right" - една от песните избрани да видят бял свят като сингъл, тя може да се определи като раздвижена балада, която поне за мен е едно приятно завръщане към най-първия албум на Нели.

"Do It" - лека танцувална песен, която малко седи като пълнеж заобиколена основно от балади. Далеч по-комфортно щеше да й бъде някъде при първите 5 трака от листата, но пък изборът и да се сложи тук е може би и за да се преповдигне настроението след вече баладичното звучене на втората половина на албума.

"In God's Hands" - когато Нели Фуртадо прави красива балада, тя наистина я прави такава. Спокойствието струещо от песента, напомнящо ни за някакъв самотен момент през есента, припомняйки си стари леко позабравени приятели, прави песента още по приятна за душата.

"What I Wanted" - баладите не свършват и това е поредната. За мен лично, нищо кой знае какво, звучаща малко като предния трак. Бих я определил като пълнеж , без който албума няма да загуби почти нищо. Каквото и да е искала Нели , можеше и по-хубаво да си го каже.

"Wait For You" - ако слушате новата тава на Нели от А до Я на този трак ще си кажете "айде, де, тези балади край нямат". Но не се притеснявайте това не е най-баладичният албум на Фуртадо, за справка Foklore ;). Лично не бих определил тази песен като чиста балада, а повече търси да преповтори раздвижената баладичност на Say It Right.

"All Good Things (Come To An End)" - любимата ми балада от Loose. Хубаво звучене, лекота и плавност на мелодията, звучейки като една болезнена, но и същевременно красива раздяла с любим човек. За моя лична радост тази песен видя бял свят и е определено добър избор от страна звукозаписната компания за пореден сингъл. В общата трак-листа бих я сложил на последно място като стойностен край на един силен албум.

"Let My Hair Down" - песен леко звучаща извън целия албум, повлияна от комерсиалната афро-американската култура. Бих я определил като опит за R'n'B звучене, но не много успешен. Албумът печели единствено разнообразие в звученето си, но не засилва стойността си точно чрез този трак. Повече се усеща намесата на Тимбаленд, от колкото голямото желание на Нели да звучи точно така.

"Somebody To Love" - третата раздвижена балада в албума и недвусмислено завръщане към звученето от Whoa, Nelly! . Приятно звучене, но невписващо се в общата картинка на албума. Звучи малко като сложена в последния момент песен, която само да изпълни определената трак квота. В общи линии далеч по-добре щеше да звучи , в които и да е от предните два албума.

Обща оценка за албума: 8,2

Полезни линкове :

видеото към Maneater

видеото към Promiscuous

видеото към No Hay Igual

видеото към Say It Right

видеото към All Good Things (Come To An End)

Monday 25 December 2006

Албум на 2006 : The Knife - Silent Shout

За The Knife

Преди да коментирам личният ми избор за албум на 2006 година ще кажа няколко встъпителни думи и за The Knife, които в България са все още почти непознати.The Knife са независимо електронно дуо от Швеция, състоящо се от Карин Дрейер Андерсон и Олоф Дрейер (сестра и брат), издаващо своите проекти чрез своя собствен лейбъл : Rabbid Records.
Сформирано през 1999 година, дуото има вече три албума, 13 сингъла и едно лайв DVD в дискографията си.В стилово отношение биват най-често причислявани към електронната музика, в частност електро-поп-а и са част от новопоявилата се електро-клаш вълна, добиваща популярност в последните 5-6 години. Дуото е известно както с експериментално си звучене, така и с откровено нестандартното си присъствие на сцената и визуализирането на техните идеи чрез видеоклиповете им. Друго характерно за The Knife е тяхната изключителна независимост както в музикално, така и в продуцентско отношение. Те подхождат по-доста нетрадиционен начин въпреки своята популярност, отказващи медийни изяви, нетърсещи комерсиалност, както и практиката им да избягват фотосесии. Малкото снимки на дуото са често с маски, които по думите на Карин имат за цел да скрият образите им, защото в техния случай музиката е по-важна, отколкото те самите. Тази практика те продължиха и в първото си турне, по време на което всички билети се разпродадоха като топъл хляб и дори се наложи да има допълнителни гигове (особено в Щатите). На всичките си концерти Карин и Олоф излязоха облечени така че да закрият лицата си, в сравнително тъмни зали, където публиката беше оставяна да разчита на светлинните ефекти , музиката , която ги обгръща и на забележителния глас на шведката.

Докато дебютният им едноименен албум остава незабелязан, то Deep Cuts от 2003 и Silent Shout от 2006 ги превръщат в едно от най-значимите имена в шведската музика и на европейската електронна сцена. Без съмнение популярност набират след като техният шведски колега - Хосе Гонзалес прави на акустична китара кавър на първия сингъл от Deep Cuts - Heartbeats, песен, която в последствие се използва в рекламата на Sony BRAVIA (рекламата с хилядите топчета, които подскачат по един склон в Сан Франциско), която популяризира освен албума му Veneer , така и The Knife, които по принцип не са склонни тяхнаta музика да се използва за комерсиални цели, но са го сторили от чисто финансови подбуди, за да осъществят до край своя трети албум Silent Shout, който в последствие ще се превърне в истински хит.
Американският сайт Pitchfork посветен на музикалната критика определи Silent Shout като най-добрият албум на 2006.
Карин Дрейер Андерсон е също така и мацката, която изпълнява (личната ми най-любима) What Else Is There? на Royksopp от втория им албум The Understanding.

Silent Shout


Самият албум може да бъде определен освен като най-силният, така и като най-тъмният и тежък като звучене албум на The Knife, който ни отвежда на далечно пътешествие в един прекалено странен за сетивата свят , където реалността се слива с абсурдността, където цветовете преливат в един общ студен нюанс, който ни напомня за скандинавската хладина, допълнена от пронизващия глас на Карин.

"Silent Shout" - песента носеща заглавието на албума не случайно е избрана да бъде първият трак от плейлистата. Начинът , по който започва ни въвежда в един нов непознат за нас свят, изненадващо тъмен и студен, в който има само звук. Звук, стигащ до нас, вибриращ във въздуха и оставящ чувството за някаква особена самота. В този звук се заражда един плътен приглушен глас, който звучи като стон от отвъдното. Стон, който глухо се опитва да разбие ледения и мрачен обков на душата! Видеото към песента е в унисон освен с тази песен , така и с цялата концепция на албума.

"Neverland" - една от най-силните песни в албума, навяваща чрез заглавието за абсурдността на живота. Звукът е по-раздвижен , ледът се разчупва и се внася един приятен живец в гласа на Карин. Вибрациите са заместени от едни по-силни и запомнящи се тонове, изпълващи ни с едно приятно усещане за пътуване към тази Никога(несъществувала) страна.

"The Captain" - лично за мен най-слабият трак от целия албум. Звученето е повече връщане към саунда на дебютния им албум. Тежкият студен металически звук оставя едно тягостно чувство, усеща се едно особена самота чрез доста късното включване на вокала, който е стряскащо модифициран и в типичен за The Knife стил е някак си повече неясно напяване, отколкото открояващи се думи, забиващи се в съзнанието.

"We Share Our Mother's Health" - личният ми фаворит не само заради доста нестандартното заглавие , но и за невероятния подход към самата песен. Началото е плавно като опит за разперване на криле и в един момент всички политат в един забързан такт , идвайки от севера (предполагаемо Скандинавия). Тази песен може да се разглежда и като противовес на студенината заложена в предните три трака, чрез напускането на мрака и студа (we came up from the North, blue hands and a torch) и едно искрено желание за скъсване на оковите. Клипът към песента е анимиран и по един забележителен начин е уловил чудесния замисъл на песента. Една от песните, които правят дуото да звучи наистина иновативно и неподправено.

"Na Na Na" - вече сме в една красива градина, отрупана с плодове, както е обещано в предния трак. Сега е време за приятно отпускане и една плавна приспивна песен. Ако може да се говори за балади при електро-поп-а, то тази песен спокойно може да бъде разглеждана като такава. Силно модифицирания глас на Карин ни напомня , че все пак все още сме в техния красив леден свят.

"Marble House" - единствената дуетна песен в албума. За нея са поканили небезизвестния шведски инди електроник изпълнител Jay-Jay Johansson , който внася забележителна студенина в целия трак посветен на един красив затвор, съществуващ по взаимното съгласие на двамата. Лайтмотивът за самотата и страховете, причинени от нея са най-добре развити в този трак, който леко звучи като мрачна приказка с един неясен край. Клипът към нея има две версии, за мое съжаление съм гледал само едната, но стилът си е все така нестандартно издържан.

"Like A Pen" - последният сингъл от Silent Shout. Шушулките от ледения затвор се топят и е време за бягство. Някъде далеч, някъде , където самотата не е единственият изход и където топлината те обгръща отвсякъде. Градусът се покачва докато не стигне непоносимостта и вече изхода се вижда, но дали ще се стигне. Видеото е повече от странно, по-добре да се гледа, защото чрез описания трудно може да се схване.

"From Off To On" - Спокойна и отпускаща песен, която чрез плавното си звучене ни навява за желаното спокойствие след един дълъг и изморителен ден. Самотата продължава да струе и от този трак, в който се пее за монотонността и безличността на живота на обикновения човечец. Самото повтаряне на "from off to on" създава чувството за една повтаряемост. Още една тяхна песен, която може да мине за балада.

"Forest Families" - вторият по сила трак поне за мен. Началото ни прокарва през някаква непозната гъста гора плавно и тихо. Спокойният глас на Карин разказва стряскащата история за срама, криенето и бремето от миналото на нашите близки , стоварващо се върху нас. Усеща се някаква угнетеност в цялата песен, която може да се посвети на всички хора станали жертва на репресии заради своето различие. Музиката е единственото спасение за момичето, което диша чистия въздух далеч от цивилизацията, намиращо се не по собствено желание в пълна изолация.

"One Hit" - музиката е най-накрая намерена от самотното момиче, чувството е преповдигнато, търси се групата като спасение от самотата. Масовостта е внесена чрез препокриването на различни модификации на гласа на Карин, характерно за групата. Песента спокойно може да мине за един от по-веселите тракове, напомнящи ни за Deep Cuts албума.

"Still Light" - подходящ завършек за един студен албум, с още по-подходящо заглавие, което ни напомня, че въпреки наближаващия край все още има светлина. Повтарящият се звуков мотив навява за късен час, когато душата и тялото си почиват. Мракът отново е обгърнал героинята на Карин, която е вече изморена , която не знае какво е намерила и дали ще го задържи, но знае, че е време за сън, за почивка от бягството от самотата, защото светлината ще я има и в идващото утро, което може би ще бъде по-добро както за нея така и за нас.

Обща оценка за албума : 9,4

Полезни линкове :

видеото към Silent Shout

видеото към We Share Our Mother's Health

видеото към Marble House

видеoто към Like A Pen

класацията на Pitchfork Media за 50те най-добри албума на 2006

Sunday 24 December 2006

Last.fm - новата музикална революция


Може би сте чували за www.last.fm , а може и да не сте чували, но това е един от най-новите хитове в интернет пространството. С развитието на такива сайтове като www.myspace.com и www.youtube.com се чувстваше вече нуждата и от сайт, който да акумулира информация за музиката, която се слуша в най-различни точки на света и да позволи на своите потребители да се запознаят с редица нови изпълнители, нови стилове, да си намерят сродни музикални души или просто да слушат радио , по което върви любимата им музика.
Last.fm е много удобен сайт, който при регистрацията ви в него ще ви помоли да си свалите една малка програмата Audioscrobbler, която от своя страна ще ви отчита музиката , която сте слушали на компютъра си. Единственото условие музиката ви да се отчита е да "таг"-вате своите мп3-ки, т.е. давайки десен бутон на мп3-ката да попълните в кутийката ID3v2 Tag нужните полета : изпълнител, заглавие на песен и албум (ако има такъв). Удобното е, че при попълнени вярно изпълнител и песен аудиоскроблъра може и сам да намери името на албума, от която е песента.
Друго нещо, което задължително трябва да направите е да попълвате коректно и на кирилица таговете на българските изпълнители, важащо не по-малко за поп-фолк изпълнителите. По този начин поддържаме езика си чист и българските чартове в ласт.фм в приличен вид.

Възможности, които предлага ласт.фм :
- Charts - чартовете са 3 вида : изпълнители, албуми и песни и се делят на ежеседмични и шест месечни. Те се генерират според това каква музика сте слушали през изминалата седмица и колко време сте я слушали. Правилно "таг"-натата ви музика ще ви позволи да имате адекватни таблици, отразяващи вашия музикален вкус, а не защо и страст.
- Abut me поле - може да напише каквото искате за себе си и да сложите каквито искате снимки
- Avatar - окичвате любима своя снимка , която ще бъде вашето лице в сайта
- Friends - може да добавяте в приятелската листа освен хора, които познавате лично, така и хора със сходен музикален вкус и такива, които просто са ви допаднали
- Groups - сайтът предлага възможността да създадете своя група или да се включвате във вече създадени такива
- Taggs - може да слагате етикети на всички изпълнители, песни и албуми, които искате. Колкото повече етикети се слагат, толкова по-обширни стават tag-stations или това са радио-станциите, по които може да слушате музика, която е била "таг"-ната примерно "електроника"
- Shoutboxes - втзможност да си пишете с други потребители, вижда се от всички. За лични съобщения си има PrivateMessage система.
- Recommendations - можете да препоръчате музика на свои приятели, познати или който и да е регистриран на сайта. Същото могат да направят и те за вас. По този начин имате възможността да се запознаете с нова музика, която в последствие може и да ви допадне доста.
- My Dashboard - там може да следите всичко, което се случва на вашата лична страница, да четете съобщения от екипа на ласт.фм, да видите личните и общите препоръки, какво слушат приятелите ви и съседите ви
- Neighbours - листа , която се генерира след определен брой изслушани песни, която показва 100 потребители на ласт.фм със сходен музикален вкус. Доста е удобно, защото те могат да ви препоръчат нова музика, а и понякога става лични приятели да се окажат съседи както и при мен е ставало :)
- Free Music - имате възможност също така да теглите безплатни мп3-ки предоставени от изпълнителите или от нови групи и изпълнители, които желаят да запознаят повече хора с музиката си. Също така дори вие самите, ако се занимавате с музика, може да качвате свои (демо) записи за прослушване.
- Music pages - това са страниците на всеки изпълнител. Там може да видите колко пъти е бил слушан и колко слушатели има. Повечето от тях имат и да прослушате някои техни песни, а дори и албуми, ако имате желанието да си ги купите има и препратка към www.amazon.com . Можете да сменяте снимките на изпълнителя/групата, да добавяте полезна информация към страницата му или просто да коментирате в шаутбокса му.


Минуси (разбира се, че има и такива) :
- сайтът се пренатоварва доста често
- има възможност дълго време да не ви отчита прослушаната музика
- всякакви могат да "цвъкат" в шаутбокса ви
- преди време се губеше и част от слушаната музика
- дизайнът е леко претрупан, на моменти даже тежък , особено при по-бавни връзки
- лошото тагване на музиката разводнява таблиците

Въпреки минусите, плюсовете натежават и определено ви препоръчвам регистрирането на този сайт. Ще се изумите колко интересно е да видиш реално наистина какво слушаш и по колко много може да го слушаш. А, и никога не е в излишък допълнителната комуникация , особено по форумите на безбройните групи в ласт.фм.

Ако проявите интерес единственото, което е хубаво да направите при регистрацията е да посочите държавата си. По такъв начин потребители от България ще станат повече и ще имаме все някаква минимална тежест при световните чартове.

Има и някои други интересни неща , но тях ще ги оставя на вас самите да ги разберете.

Добре дошли! Welcome! Willkommen!

Този блог е вдъхновен от отдавнашната ми идея да споделя личното си мнение относно музиката, която слушам и в частност албумите и/или синглите, които са ми направили някакво особено впечатление или пък са ме разочаровали. Ще спестя баналностите от сорта колко много харесвам музиката и че тя прави живота ми далеч по-хубав и смислен. Определено съм меломан и не се ограничавам в музикално отношение, но също така и не съм музикален "помияр", който слуша абсолютно всякаква музика. По-конкретните си музикални вкусове ще споделя по-нататък, а и сами ще разберете какво лично може да привлече вниманието ми.
Единственото, което ще кажа в музикална насока за вкуса си е, че не слушам почти никаква българска музика, а да не говорим за поп-фолк. В никакъв случай не принизявам музиката , която се прави в България до нивото на посредствеността, но просто това не е моята стихия.
Друга забележка, която желая още сега да направя е, че не всеки албум, който ще коментирам ще е нов, даже бих казал, че с удоволствие ще споделя мнението си за редица мои лични фаворити, а може би и на някои от вас. За мое лично съжаление 2006 година поне за мен мина почти незабелязано в музикален план, със сравнително слаби и посредствени албуми и песни от редица известни и не до там популярни изпълнители навред по земното кълбо.