Снощи се бях впуснал в дебрите на емоциите и веднага си пуснах любимата си песен на Röyksopp "What Else Is There?", която винаги ми е въздействала по един особен и неповторим начин. Та, слушайки си песента си спомних, че в първи курс имахме да правим анализ на видео клип и аз моментално знаех какво ще анализирам. Издирих си умотворенията от преди две години и ги пускам в оригиналния им вид. Песента ми е любима още от преди времето да стана супер запален по шведското дуо Дъ Найф и може да се каже, че е изиграла съществена роля в навлизането ми в земите на скандинавската електроника.
Музика: Röyksopp
Текст : Карин Дрейер Андершон
Изпълнител на песента : Карин Дрейер Андершон
Аранжимент : Торбьорн Брундтланд и Свейн Берге
Режисьор : Мартин де Тура
Албум : The Understanding (официално издаден 12.07.2005г.)
Сингъл : What Else Is There? (официално издаден 05.12.2005г.)
Лейбъл : Astralwerks
В клипа участват : Карин Дрейер Андершон и Мариане Шрьодер
Студените и пронизващи вокали на Андершон, от шведското електропоп дуо The Knife, често сравнявани с тези на Björk, заедно с мистичната подобна на кошмар концепция на видеоклипа, създават усещането за един ясен баланс между визуална реализация на текста и допълнителна символика от страна на самия режисьор.
Идеята за съня недвусмислено е изразена чрез движещата се във въздуха героиня, която търси самата себе си в напълно пустия свят около нея. Видеото не случайно започва в звуково отношение като някакво стремително гмурване в мрачен сън, а в визуално като реене по средата на пътя, през който е миналата бурята, навлизайки в кошамара. Самата буря, която изтръгва къщите, политащи в небето и осейва пътищата с перата на безброй птици, станали нейни жертви, говори за интензитета на самия катаклизъм, който е индикатор на моментното емоционално състояние на героинята. Различните символи на природното бедствие са летящите къщи, мълниите озаряващи небето, осеяността на пътя с пера, черното куче застанало в профил и реещите си кабели, всички създаващи мистичния, зловещ и силноемоционално натоварен характер на съня и депресивността струеща от самотата. Героинята определя самата себе си като бурята, но въпреки всички светкавици и гръмотевици, човекът, чийето внимание иска да привлече все така не я забелязва, както сама горчиво споделя в текста. Пътят, по който се рее, е пуст , неосветен и дълъг, а тя самата е боса, всичко това навяващо , че ще трябва да преодолее много трудности докато отново успее да спечели доверието на човека, когото е изгубила.
Не е ясно точно каква грешка е допуснала, но млякото , което се стича по десния й крак , капейки върху мрачния път може да бъде свързано с изгубването на невиността на връзката й с този човек. По този начин може да приемем, че кучето легнало на пътя е нещо като единственото желание, което има тя в момента, но го подминава неможейки все още да разбере самата себе си. Продължавайки по своя път не спира да размишлява върху това колко е важен този човек, опреличен от нея като самото слънце, което отново ще върне светлината в нейния самотен свят.
В търсене на отговора на въпроса „Какво друго има?”, тя търси самата себе си във всяко кътче на собственото си подсъзнание. Гората , в която навлиза е без ясен път, говорейки за една безизходност от ситуацията, чувство засилващо вилнеещата буря някъде далеч от нея. Мъгливите и сумрачни кътчета, пушещите гъби (скрит символ на норвежкото дуо) и гъстотата на растителността дават ясна картина за тъгата и студенината обзели душата на героинятта. А някъде там в гората намира постоянно осветявана къща, която символизира и нейното съзнание, пропито от егоизъм, желание за контрол и високомерие загатнати в самия текст. Занемареността на повечето стаи и липсата на светлина в тях създава чувството за една западналост в мисленето и прекаленото много грешки допускани от нея самата. Може би точно те са тези, които са виновни за раздялата й с любимия човек, а и продължават да я карат да изпитва съмнение спрямо него, обвинявайки го, че има тайни от нея.
Визуалните картини като класическия натюрморт и женското аристократично облекло от ХVI век, говорят за една закостенялост на мисленето, останало някъде в пределите на самовлюбеността и лакомията, изразени чрез вглъбяването в собствения образ и отрупната маса. Ябълката, която отхапва е типичен символ на грехопадението, допълнително изразено от космите , които израстват от нея и я правят крайно отблъскваща. Героинята намирайки първообразът си, бурята се засилва визуално, музиката става по-рязка до кулминационния момент, който тя самата попада в окото на ураганния вятър, който я подмята в различни посоки, говорейки за чувството й за безизходица. Поставяйки ръцете си върху живият образ от картината, героинята се опитва да разбере къде е грешката й и как може да я поправи, единствено и само чрез собственото си съзнание.
Краят на кошмара е загатнат с утехата, която героинята търси загъвайки се с юргана, чакайки утрото да настъпи. Тя няма вече какво да сподели със самата себе си и остава единствено музиката, която е началото на края на съня : движението по пътя се ускорява, появява се човек и слънцето е на път да изгрее. С това не само, че приключва кошмара, но може би и поставя началото на една нова самоосъзнатост, в стремежа да се върне любимия човек.
No comments:
Post a Comment