Yes, yes and another yes! Röyksopp are back in the game and are better than ever before. Despite the name of the new album, "Junior" is mature and sensible release, which contains both their typical downtempo tracks mixed with dance beats and diverse electronica. The album is very distinguishably divided into two main parts: chill-out atmosphere and club anthems, existing independently and in the mean time being connected by a fine thin line.
"The Understanding" blew the top, but "Junior" might turn out to be the better sibling after all. Of course critics are pretty harsh defining it as too poppy and accessible, trying to sound anything but Röyksopp. They might be right to some extent, but music is supposed to evolve and offer new horizons and it was about time Brundtland and Berge take a step ahead and experiment. "Junior" is a balanced blend between their previous studio albums, without sounding pretentious or exhausted. It complies their previous music experience and draws the best out of it...or at least the next best thing.
We all remember the blood-freezing soul-shaking ballad "What Else Is There?", which was an amazing collaboration with Karin Dreijer Andersson from The Knife. This time Röyksopp have worked with her on two tracks "This Must Be It" and "Tricky Tricky", which to me are probably their best in the whole album. Of course my opinion is bias due to my affection to anything made by the Swed. If you long for more chilled songs you will be delighted to hear the soothing voice of Anneli Drecker, known from "Sparks" and as their live backup. Brundtland and Berge have worked with the famous Swedish singer Robyn and their collaboration is going to be the second single out. Talking about Swedish music you can add to the whole collaboration lineup Lykke Li as well "Happy Up Here" is a cheerful and enjoyable, although not the best choice for a leading single...before I heard the album I had doubts about its quality, not accepting the pilot single as very promising.
For the time being Röyksopp are probably the best Norwegian music export and after a few listens to "Junior" you can be sure that they still hold this title.
Songs to hear: "The Girl And The Robot", "This Must Be It", "Tricky Tricky", "Miss It So Much", "Vision One" Personal rating: 8 out of 10
I know, I know, I could be pretty annoying when it comes to certain bands, but I just couldn't help myself and had to share these two new videos with you.
The first is by the Norwegian duo Röyksopp from their upcoming third studio album and the other one is the second single from the highly-praised debut by Swedish Fever Ray. The videos are on totally different, but I am posting the two of them together as they carry different feelings situated on the opposite ends of the emotional spectrum. "Happy Up Here" can be described as a colorful eye-filling candy-galore and "When I Grow Up" as gothic influenced ambient filled with fright and despair of the eminent future which carries changes.
The cover of an album is an essential part of it and very often it is the first people think of it when an album's name is mentioned. There are covers that have become more famous that the product itself and even people, who don't listen to the singer/band can immediately make the connection. For the last 50 years the music business has developed to such an extent that the artwork to an album may be indicative for the quality and content of the album without even playing it. Some compete with themselves creating more bizarre covers with every next albums, others keep up to the plain, but well known artistic work and there are some to which this is a full load of nonsense. No matter which ones you support one thing is for sure: you all know very well the covers of all your favourite albums!
Here are ten of my favourite covers and they are showed in no strict order: Björk - Homogenic
St. Valentine is such a dumb celebration and I've never understood the whole concept of it. Why do I need a special day in the year in order to show my love towards anyone? 14th February is nothing more than a date in the calender and if you are not in love or in a relationship, perhaps, you are obliged to drink till you blackout in despair. These are five of my favourite songs, which are suitable for anyone, who doesn't need a special day to show their love.
Снощи се бях впуснал в дебрите на емоциите и веднага си пуснах любимата си песен на Röyksopp "What Else Is There?", която винаги ми е въздействала по един особен и неповторим начин. Та, слушайки си песента си спомних, че в първи курс имахме да правим анализ на видео клип и аз моментално знаех какво ще анализирам. Издирих си умотворенията от преди две години и ги пускам в оригиналния им вид. Песента ми е любима още от преди времето да стана супер запален по шведското дуо Дъ Найф и може да се каже, че е изиграла съществена роля в навлизането ми в земите на скандинавската електроника.
Музика: Röyksopp Текст : Карин Дрейер Андершон Изпълнител на песента : Карин Дрейер Андершон Аранжимент : Торбьорн Брундтланд и Свейн Берге Режисьор : Мартин де Тура Албум : The Understanding (официално издаден 12.07.2005г.) Сингъл : What Else Is There? (официално издаден 05.12.2005г.) Лейбъл : Astralwerks В клипа участват : Карин Дрейер Андершон и Мариане Шрьодер
Студените и пронизващи вокали на Андершон, от шведското електропоп дуо The Knife, често сравнявани с тези на Björk, заедно с мистичната подобна на кошмар концепция на видеоклипа, създават усещането за един ясен баланс между визуална реализация на текста и допълнителна символика от страна на самия режисьор.
Идеята за съня недвусмислено е изразена чрез движещата се във въздуха героиня, която търси самата себе си в напълно пустия свят около нея. Видеото не случайно започва в звуково отношение като някакво стремително гмурване в мрачен сън, а в визуално като реене по средата на пътя, през който е миналата бурята, навлизайки в кошамара. Самата буря, която изтръгва къщите, политащи в небето и осейва пътищата с перата на безброй птици, станали нейни жертви, говори за интензитета на самия катаклизъм, който е индикатор на моментното емоционално състояние на героинята. Различните символи на природното бедствие са летящите къщи, мълниите озаряващи небето, осеяността на пътя с пера, черното куче застанало в профил и реещите си кабели, всички създаващи мистичния, зловещ и силноемоционално натоварен характер на съня и депресивността струеща от самотата. Героинята определя самата себе си като бурята, но въпреки всички светкавици и гръмотевици, човекът, чийето внимание иска да привлече все така не я забелязва, както сама горчиво споделя в текста. Пътят, по който се рее, е пуст , неосветен и дълъг, а тя самата е боса, всичко това навяващо , че ще трябва да преодолее много трудности докато отново успее да спечели доверието на човека, когото е изгубила.
Не е ясно точно каква грешка е допуснала, но млякото , което се стича по десния й крак , капейки върху мрачния път може да бъде свързано с изгубването на невиността на връзката й с този човек. По този начин може да приемем, че кучето легнало на пътя е нещо като единственото желание, което има тя в момента, но го подминава неможейки все още да разбере самата себе си. Продължавайки по своя път не спира да размишлява върху това колко е важен този човек, опреличен от нея като самото слънце, което отново ще върне светлината в нейния самотен свят.
В търсене на отговора на въпроса „Какво друго има?”, тя търси самата себе си във всяко кътче на собственото си подсъзнание. Гората , в която навлиза е без ясен път, говорейки за една безизходност от ситуацията, чувство засилващо вилнеещата буря някъде далеч от нея. Мъгливите и сумрачни кътчета, пушещите гъби (скрит символ на норвежкото дуо) и гъстотата на растителността дават ясна картина за тъгата и студенината обзели душата на героинятта. А някъде там в гората намира постоянно осветявана къща, която символизира и нейното съзнание, пропито от егоизъм, желание за контрол и високомерие загатнати в самия текст. Занемареността на повечето стаи и липсата на светлина в тях създава чувството за една западналост в мисленето и прекаленото много грешки допускани от нея самата. Може би точно те са тези, които са виновни за раздялата й с любимия човек, а и продължават да я карат да изпитва съмнение спрямо него, обвинявайки го, че има тайни от нея.
Визуалните картини като класическия натюрморт и женското аристократично облекло от ХVI век, говорят за една закостенялост на мисленето, останало някъде в пределите на самовлюбеността и лакомията, изразени чрез вглъбяването в собствения образ и отрупната маса. Ябълката, която отхапва е типичен символ на грехопадението, допълнително изразено от космите , които израстват от нея и я правят крайно отблъскваща. Героинята намирайки първообразът си, бурята се засилва визуално, музиката става по-рязка до кулминационния момент, който тя самата попада в окото на ураганния вятър, който я подмята в различни посоки, говорейки за чувството й за безизходица. Поставяйки ръцете си върху живият образ от картината, героинята се опитва да разбере къде е грешката й и как може да я поправи, единствено и само чрез собственото си съзнание.
Краят на кошмара е загатнат с утехата, която героинята търси загъвайки се с юргана, чакайки утрото да настъпи. Тя няма вече какво да сподели със самата себе си и остава единствено музиката, която е началото на края на съня : движението по пътя се ускорява, появява се човек и слънцето е на път да изгрее. С това не само, че приключва кошмара, но може би и поставя началото на една нова самоосъзнатост, в стремежа да се върне любимия човек.
