Kanye West - Love Lockdown

It all came of a sudden. As I was browsing Last.fm and I stumbled upon Kanye West's page there. He is a real pain in the ass, but I've decided to hear a song some friends of mine recommended to me. It's name is Love Lockdown and it's included in his newest album 808s & Heartbreak. I thought it was some rap crap that praises boobs, cars and money, but I was so wrong about it. The song turned out be a very nice synth pop composition with not even a single line of rapping or profanity. I have never expected to live the moment when I am actually going to like something released by Kanye West, but there you go. The beat is good, the song is down-tempo with some energetic parts and pleasant lyrics. Actually I liked it so much that I might even give his whole new album a try and the white rabbit might come out of there.

You can hear the song and see the video to it here: Kanye West - Love Lockdown

Santogold!

Yes, she is pure Gold! And her name is Santogold or to be more accurate Santi White. She comes from Philadelphia and is one f the next best things to come from the States. Perhaps some of you have had too much of her this year, but she surely deserves to be among the best debuts of 2008. And if you listen to her eponymous album soon you'll realize why she's so good. Not that she's totally new and absolutely innovative, but still a combination of the styles she offers is of a high quality.

You might think of her as the American answer to the British singer M.I.A., who originally comes from Sri Lanka. There is a reason to make a comparison like that, but still the two of them are not as similar as you might think. Santi White sounds more rocky and alternative, but still fuses electronica with hip-hop and funk. Santogold manages to sound intriguing in every single song to be found in her debut. What is even better about the album is the fact that the stuff is of such excellence that it's almost a feat to chose only one song to be released as a single. If it depended on me I'd have released all of the songs as singles (honestly).

I guess I am freaking out a little bit too much about her, but she's one of the fresh things to come from the States and after Madonna's amazingly dull album "Hard Candy" Santi White comes to me as a saving boat. A boat which turned out to be a luxurious cruiser. And yes! She manages to kick some major ass and still not to live as a ridiculously fansy starlet who can hardly have time for her fans due to the gazzilion interviews she has to give.

My heart breaks every time I realize she is criminally unknown in Bulgaria. Actually I still haven't met anyone to know about her which is quite shocking. I wonder where have those people been for the last year, but obviously they need to cut the crap (Beyonce, Rihanna, Katy Perry and similar annoying b*tches) and spend some quality time with some real music. If not, she'll come and show no mercy to the dance floor.

Discoveries: The Crüxshadows

It's been a while since I had my first contact with the American electro-gothic/futurepop group The Crüxshadows (pronounced /ˈkru:ʃædoʊz/), but honestly they didn't attract my attention. Time passed by and I started my Bulgarian Wikipedia project on writing articles about darkwave bands and I stumbled upon this group once again. As I was translating their history I found out that they've had three consecutive number one hits in the Billboard Hot Dance Singles Sale, which is more like a feat for a electro-group. And moments after I've published the article I was already getting my hands on their album DreamCypher and OH MY! It turned out to be a fine piece of music. Several songs immediately stuck in my head and I've spent some time on knowing more about their music. Despite the fact that the voice of their vocalist Rogue is far from what I like I still find this group very good. I do like the way they mix electronic music with alternative pop/synthpop, without even remotely bearing the sense of poppy crap or similar.

I still haven't heard all of their stuff, but even though I believe they will gradually grow on me and hopefully I'll even see them live. What I find just a bit annoying is the length of some of their tracks, but oh well I'll survive. Plus you never know where the best part of a song is until you've heard it from the first to the very last second.

The Knife with a new album?

News has it that next year The Knife could be releasing some new material. Mrs Rabid has sent a message to everyone subscribed to their mailing list in which she tells us something more about the Swedish siblings' future plans:

T H E K N I F E N E W S

THE KNIFE IS WRITING AN OPERA

Danish Hotel Pro Forma has invited The Knife to write music and libretto for "Tomorrow, in a Year" a Darwin opera.

From hotelproforma.dk:

"In November 2009, it is precisely 150 years since Charles Darwin published The Origin of Species, a work that describes the biological and geological world, as it has come into existence and continues to do so every single day. Our view of the world has been changed for ever as a result of the theory of evolution. Tomorrow, in a year uses Darwin’s way of observing and describing the world. Change as a process and the interrelationship of all things is the basic material of the performance."

Olof Dreijer is now at a field recordning in the Amazon to record animals, fish and plants.

Read more at Hotel Pro Forma.dk:
http://www.hotelproforma.dk/side.asp?side=2&id=438&ver=uk

Premiere will be in Copenhagen September 2009.

Love,
Frau Rabid

http://www.theknife.net

There is still no information whether this is going to be released as an official album or it will be just a teaser. Waiting for more news from Frau Rabid.

Recommendation Weekly: Helicopter Girl - Metropolitan

It was about time I posted my comment on Jackie Joyce aka Helicopter Girl. She is one of the performers that made my 2008 sound better. She is a criminally under-heard Scottish singer who has released three studio albums up to date. I have no idea why she has chosen the moniker Helicopter Girl, actually I know almost nothing about her, although she was one the best new comers to my music family. Her music is a refined trip-hop using the elements of chillout, mellow music and alternative electronica. Stylistically most people would tag her as trip-hop, but to me she can't be that easily classified and her habitat is electronic music with many influences.

What draw my attention was her third album Metropolitan, which fuses trip-hop and experimental electronica. This is one of those albums that contains so many memorable songs that one would have difficulties picking up a single. Metropolitan is so full of its own that any song to be omitted would ruin its composition, despite the fact that this is not a concept album. It centers around the modernization of a society lacking true feelings and actual interaction between people. Being thematically rich and offering various music styles Metropolitan is love at first sight. Of course, the beauty of music lies in the ear of the beholder, but still albums like this one is a rarity and deserves at least a listen from head to toe. You'd better make this "mistake" and give Jacki Joyce a try than spending a whole hour choking on meant-to-be-super-duper hits showed on MTV.

Posting in English begins

No matter how much I love my native language I do realize that I should start posting in English, as well. I'll keep on posting in Bulgarian too, but some major changer will occur. This happens with my true desire to make my world of music available to more people. I still have not decided how to manage a bilingual blog, but I guess I will figure that out very soon.

Short description of my blog: I've decided to start this blog in order to express my genuine feelings about music that surrounds me. Perhaps it's too trendy to talk about music, but truly it is among the most important things in my life. I am not trying to tell anyone what to listen to or how to do that, but just spending some time telling my story in the world of music. And by the way it regards only music that I listen to, this not excluding pop music that annoys/pleases my ear. That is why you may not find your favourite performers or groups or there is a chance seeing them in my hall of shame. Anyways, don't worry I prefer to enjoy it, not to lose time spitting around.

Fever Ray

Преди известно време официалният сайт на шведското електро дуо Дъ Найф разпространи новината, че Карин и Улоф ще пишат опера(ета) и ентусиазмът в мен се събуди с пълна пара. Докато гладно чакаме нов материал от тях стана ясно, че дебютният соло албум на Карин е готов. На 18 март 2009 на бял свят излиза албумът на Fever Ray "Fever Ray", в който лудата мадама от Гьотеборг ще покаже новото си лице. Впрочем на сайта може вече да се чуе пилотният сингъл от албума. Ако трябва да бъда честен тази песен звучи невероятно!

Може би за мнозина няма нищо кой знае какво в това жена да пее с модулиран глас звучейки като мъж, но мис Андершон е от онези хора, които успяват точно с нестандартния си подход към музиката да я направят чаровна. Без съмнение за тези, които са пропуснали да отделят време на най-добрата електронна група излязла от Швеция, песента "If I Had A Heart" ще им се стори леко необичайна. Но след 2-3 прослушвания зарибяването е неизбежно, а това означава албум-зарибявка. И да - Карин определено е успяла да запази духа на Дъ Найф, но и да придаде собствено звучене. Ехх, размечтах се и вече нямам търпение да дойде 18 март. Стискайте палци албумчето да изтече преди това :)!

Към Дядо Коледа:

Дядо Коледа,
тази година бях прилично добър и затова реших, че трябва да ти пиша. Знам, че отдавна не сме се чували с теб, но сметнах, че няма да е лошо точно към теб да се обърна с молба да ми изпълниш 1-2 желания. Тъй като вече ми е минало времето да си прося играчки от теб искам с магическите си способности да направиш така че през идващата 2009 г. да дойдат няколко мои любими групи и изпълнители или поне аз да имам възможността да ги навестя. Наистина няма да съм нахален и ще се стремя да бъда максимален реалист в отношение концерти.

Първото ми желание, Дядо Коледа, е размазващ концерт на Рамщайн. Знам, знам, сигурно се замисляш какво добро момче ще тръгне да слуша индъстриъл музика, НО в своя защита ще кажа, че всеки си има своите странности. Тях си ги пожелавам, защото през 2009 се очаква да излезе новата им тава, а и вече им е време да навестят България.

Второто ми желание е концерт на БлутЕнгел. Знам, че и те не са от групите, които трябва да се слушат от добрите момчета, но просто така се стекоха обстоятелсвата. Просто през 2008 доста се запалих по тях и ми се прииска да ги видя на живо. Впрочем, ако не можеш да ги доведеш при мен, то направи така че аз да мога да ида на концерт при тях.

Третото ми желание пак е така нестандартно: искам...Апоптигма Берцерк. Със сигурност не е в сферата на мечтите, затова и се обръщам горещо към теб да вкараш тази идея в главата на някой ентусиаст организатор на музикални събития и норвежците да дойдат да ми попеят.

А, какво мислиш за Дайне Лакайен или вече е нахално? Ако не си ги чувал значи доста си изпуснал и за да наваксаш просто направи някакъв трик и ги изпрати към загладнялата българска музикална публика. Ние (поне аз) обещаваме, че нищо лошо няма да им се случи.

Да се поизхвърля малко, а и да поразнообразя желанията си си пожелавам концерт на Миси Елиът. Тя е единствената ми хип-хоп слабост и не бих отказал да се изръся за нейно живо участие. Все пак човек не трябва да цикли само на една музика, а Миси на мен ми идва доста нестандартна. Само си помисли колко усмивки ще дариш с един нейн концерт в зала Универсиада. Даже няма нужда да има някакви шоута и ала-бала, само да дойде да забива рими и басът да е на макс.

Дядо Коледа, очакваме с трепет да излезе новият албума на Масив Атак. Дано и от тях да си получил писмо да им подариш турне за 2009 година, което да напомни на света, че трип-хопът е всичко друго, но не и смъртник. Виж, аз за тях не изисквам да ми ги водиш до София, но концерти в съседни държави ще ми свършат отлична работа. Обещавам, че максимално ще се постарая да не ги изпусна този път. Честна скаутска!

Подай една мисъл на M.I.A., че няма да е зле да се покърши малко на Балканите. Ако все пак за нея няма реални шансове прехвърли тази мисъл на Сантоголд. Тя и без това е доста по-нова в музикалния бизнес и не вярвам да е чак толкова притенциозна. Пък ако вземе, че стане, че и двете се съберат на една сцена близо до мен просто ще съм на 7мото небе и навсякъде тебе ще споменавам, когато се фукам за концертите.

Впрочем в момента съм толкова забил, че не се сещам за още желания, но до 25.12 има още време, така че си запазвам правото да добавя още няколко концертчета.

С много уважение,
добрият Дейниъл

Clan of Xymox - на живо в София

Има много поводи да отидеш на концерт: любими групи и изпълнители, готини хора, музиката, подгряващите, пиячката и т.н. Става още по-добре, когато към всичко това се добавят и приятните изненади поднесени от музикантите. Нещо подобно се случи на концерта на Клан ъф Займъкс (както реално се произнася Clan of Xymox).

Clan of Xymox (произнася се Клан ъф Займъкс), също така и само Xymox през част от музикалната си история, е даркуейв/готик рок група, създадена в град Неймеген, Холандия през 1983 от Рони Морингс, Анке Волберт и Питер Нотен. От основателите на групата до сега само Рони Морингс е останал в Clan of Xymox.

Ако трябва да бъда максимално честен не съм нито голям фен на групата, нито пък отлично запознат с творчеството им. Слушал съм цялата им дискография от до, но съм си подбрал любими албуми и отделни песни, а останалото за момента чака преоткриване. За моя изключително приятна изненада Рони Морингс и компания ни зарадваха с техните най-известни парчета, което довече публиката до електро-готик екстаз. Добре и направиха, защото докато чакахме за концерта разбрах, че мнозина са дошли просто, защото е готик събитие, а не защото са замрели да гледат конкретно Клана.

Организацията си беше българска и то отвсякъде. Техническите проблеми преследваха както Ревю, така и Займъкс. Доста често се чуваха бучения, ниски тонове, заглъхвания и т.н., но всичко се преживява. Споменавайки група Ревю няма как да не спомена няколко думи и за тях. Така и така съм тръгнал да бъда честен ще си призная без бой, че изобщо не си падам по българска музика (не ме питайте защо!). Чувал съм няколко техни песни, но нищо тяхно не ми е допадало. Е, добре...снощи все така не ми харесваха и въпреки че се стараеха все така празни и безинтересни ми останаха. Новата им вокалистка не знам откъде я бяха изкопали, но по "танците", които демонстрираше имах чувството, че до вчера е била редовна в Биад (известна софийска чалгатека) и май тайничко все още прескача до там за по някой гюбек. С други думи - още една причина да не харесвам българското творчество (съжалявам).

Иначе за Клана хубавичко си повисяхме. Аз и две познати пристигнахме там към 19:30 и имаше не повече от 15 човека. Към 20:10 почнаха да пускат вътре, като за всеобща радост нямаше проблем да си вкарваме фотоапаратите. Вътре вървеше разнообразна музика за подгрявка, която де факто продължи до към 21 и нещо, когато излязоха група Ревю. Уж трябваше да ни подгреят, а те направо концерт си изнесоха, но карай, двойна радост за техните почитатели.

Към 22:30 Ревю прелючиха със сценичното дефиле и още около 15-20 минути преминаха в слушането на музика и подготовката за Клана. Малко ми беше чудно какво толкова се мотаят, в крайна сметка не съм на концерт на Мадона, че да очаквам някакво грандиозно излизане. Това е второто ми най-дълго чакане за концерт, надминато само от тричасовото моткане на кака Ройшийн Мърфи. Без драми и изненади и с много аплодисменти Клан ъф Займъкс, в състав Рони Морингс, Мойка Зугна, Ивон де Рей и Марио Усай излязоха на малката сцена в малката зала в Партицентър 4ти КМ. От тук насетне всичко са само невероятни музикани спомени, добри изпълнения и най-важното много отношение от тяхна страна. Рони е голяма душица. Въпреки че по снимките винаги излиза някакъв кисел и зъл той е изненадващо мил и възпитан. През цялото време комуникираше с публиката, а когато изникна технически проблем дори се шегуваше със себе си. Впрочем проблемите бяха основно защото техниката както той сам каза е под наем. Тогава изненадите са винаги в повече. Но за всеобща радост Клана поднесоха само приятни изненади. Без някакви ефекти, пиротехники и тем подобни бутафорни чудеса холандците поддържаха залата на градус и забиваха едно след друго култовите си парчета.

За моя радост изсвириха четири от моите най-най-любими техни парчета: Jasmine and Rose, Weak In My Knees, Calling You Out и There's No Tomorrow. Много ми допаднаха и изпълненията на Muscoviet Mosquito, Stranger, A Day и новата им песен Emily (ако не се бъркам). Преди концерта се шегувах, че няма на какво толкова да се танцува, но по време на концерта имаше много поводи човек хубаво да се разкърши. Уверих се защо ги наричат царете на холандския електро-готик. Голяма част от песните бяха клубни, а тези които не бяха бързи ставаха за ритмично поклащане или както аз правех - затваряш си очите и се отпускаш на музиката.

Нито публиката се изморяваше от Клана, нито те от нас. За всеобща изненада Рони и тайфа излязоха на общо 3 биса и изобщо не се пестяха. Настроението беше толкова на градус, че когато Рони каза, че това е всичко от тях на нас просто не ни се вярваше. Сигурно, ако зависеше от нас щяхме да ги изкарваме на бисове докато вече не могат и една нота да изсвирят от изтощение.

Това за което мога да съжалявам е, че не останах на афтърпартито, което също е било на 4ти КМ. Пускали са хубава музика, имало е весели моменти и най-важното е, че Клана са се смесили с всички останали. За сетен път не отивам на афтърпарти и за сетен път после съжалявам. Но какво да се прави съвсем без крака бях останал от всичкото това висене. Разбираемо една готик група няма да излезе в 19:00 да пее, но пък и 22:45 не е никак раничко, а ако до тогава си чакал на крака си оправдан след края на концерта да си тръгнеш.

Изключвайки технически проблеми, няколкото малки инцидента (добре де, при единия почти до бой се стигна) и неприятното задимяване на малката зала от цигари и джойнт, концертът на Клан ъф Займъкс си беше върхът и със сигурност искам отново да ги видя на живо! А, през това време си пожелавам концерт или на Дайне Лакайен или на Апоптигма Берцерк *доволно*!

The Knife с нов албум?

Сънувам или наистина Карин Дрейер Андершон и Улоф Андершон работят по нов албум? За момента всичко е в кръга на вероятностите, но ако вярваме на съобщението разпространено от техния официален сайт, то дуото от Стокхолм ще започне работа по ОПЕРА! Правилно! Датският Хотел Про Форма е поканил Андершон да напишат музиката и да напишат либретото за опера (а, може би оперета). Не се и съмнявам, че какво излезе изпод техните ръце ще граничи с перфектното, въпреки че начинанието, което са поели е доста нетипично. Резултатът ще е изненада както за нас, така и за тях самите. Без съмнение. А, това дали официално ще излезе като студиен албум е в нашите надежди.

До тогава с трепет ще очакваме соло дебютите на Карин и Улоф!

Zeigeist - малките братовчеди на The Knife

Някой беше казал, че качествената електронна музика си заминавала! Да бе да! Значи или се кефи само на някакви глуповати хаус сетове или не си прави труда да отвори уши за добрите неща идващи от близо и далеч. Е, в случая Zeigeist идват някъде от средата, по-скоро от студена Швеция. Те са поредното доказателство, че в Швеция музиката не е просто бизнес, а национално занимание, имайки предвид всички прекрасни неща дошли от родината на Пипи. Групата се състои от Мария Н., Пер С., Матиас Б., Никлас Х. и Андреас С., като всеки от тях отговаря за музикалната и визуалната цялост на проекта.

Та, да се върнем към Zeigeist, чието име буквално се чете Цайтгайст и на немски означава Духът на времето. Не, не са вдъхновени от албума на Смешинг Пъмпкинс "Zeitgeist", а и са страшно далеч от тяхното звучене. Ако трябва да ги сравняваме с някоя група, то най-точното сравнение би било с The Knife. Със сигурност не звучат едно към едно, но определено човек лесно може да направи асоциациите. Най-правилно е да ги оприлича на поп версия на гениалното дуо от Стокхолм. Не, че Zeigeist не успяват да се докажат с дебютния си албум "The Jade Motel". Още по-хубавото е, че групата освен, че прави чудесна музика също така изнася и доста интересни шоута, доказвайки, че музиката се възприема с всички сетива.

В общи линии "The Jade Motel" е от онези албуми за които не се говори, а направо се пуска и се слуша от до. Няма гаранция, че ще запали искрата, но след 1-2 прослушвания започва да се усеща магията на сделаното в Швеция. А, там магия има толкова много, че вече четири десетилетия зареждат цял свят с нея. Задължително чуйте трибюта им към вечната песен на Кейт Буш "Running Up The Hill" - Tar Heart и Cuffs и Black Milk, където Дъ Найф среща Сизър Систърс.

Ladyhawke - поздрави от Нова Зеландия

Родената през 1981 г. в Уелингтън, Нова Зеландия Филипа Браун, по-известна под името Ladyhawke, е едно от най-новите лица в ню уейв музиката. Израстналата на островите на кивито Пип (както обича да се обръщат към нея) музикално се е развивала в Австралия. От дете тя проявява завиден интерес към музиката и в последствие превръща страстта си в професия. След множество проекти на Зеления континент Пип си стяга багажа и отлита към една от люлките на европейската музика - Лондон

Септември 2008 излиза дебютният й албум "Ladyhawke", който е живото доказателство, че ню уейв музиката нито е мъртва, нито пък е в застой. Интересната комбинация от ню уейв/електропоп и инди музика превръщат "Ladyhawke" в повече от приятно музикално преживяване. Черпила вдъхновение от широката ню уейв сцена Пип усърдно е подбирала това, което иска да звучи и с финес поднася емоциите си, с които зарежда всяка песен.

До българските музикални станции едва ли скоро ще достигне Ladyhawke, но не бива да се изненадваме. Затова не разчитайте да чуете талантливата новозеландка по Енерджи, а бързо си изровете албума. За тези, които не са почитатели на такава музика все пак им препоръчвам да чуят кавъра й на "Womanizer" на Бритни Спиърс. За мен лично много по-добро попадение от лигавото присъствие на американската превзета друсалка.

Моят топ 20 сингли за 2008

Без кой знае какви музикални изненади се изниза 2008 г. Като всяка друга година на слушателите бяха предложени безброй албуми, сингли и още толкова дебюти. Всеки се полагаше старание да изкара на пазара, това което ще му донесе популярност и пари. Някои се справиха не само с добри сингли, но и с отлични албуми. Други се поизложиха с албумите си, но успяха да съумеят що-годе прилични песни. Трети толкова яко ги тресеше комерсиалността, че самите те не знаеха за кого и какво реално пеят. Да са живи и здрави всички и през 2009 да се поизпотят повече, за да имаме топ 50!

1. M.I.A. – Paper Planes
2. Santogold – L.E.S. Artistes
3. Roisin Murphy – You Know Me Better
4. Moby – Disco Lies
5. Enigma – La Puerta del Cielo / Seven Lives
6. Goldfrapp – Caravan Girl
7. Madonna – Miles Away
8. Kylie Minogue – In My Arms
9. Mylene Farmer - Degeneration
10. Janet Jackson - Feedback
11. Rihanna – Disturbia
12. Yelle - Je Veux Te Voir
13. Ladyhawke – Dusk Til Dawn
14. Robots in Disguise – The Sex Has Made Me Stupid
15. Estelle – American Boy
16. September – Because I Love You
17. Ladytron – Ghosts
18. Cansei de Ser Sexy – Left Behind
19. Titiyo – Awakening
20. Alanis Morissette – Underneath

Моят топ 10 най-слаби албуми за 2008

Освен добри албуми през 2008 излязоха и доста музикални бози. Някои издания бяха отбий номера, а другите като цопване в прясната кал. Едни дебютираха и бързо се взеха насериозно, други отдавна се борят да се задържат на звездния небосклон. Трети пуснаха албум-залъгалка, за да не си губят времето по студиата. В крайна сметка за сетен път се оказа, че това да си изключително добър музикант не винаги е гаранция, че това, което пускаш си заслужава. Е, всеки си има своите падения, въпреки че за някои имам съмнения, че някога са имали възход или изобщо ще проимат. Доста албуми минаха през ушите ми през тази година, но само някои успяха да ме ужасят до толкова, че без много да се замислям да си ги впиша в позорния списък. В никакъв случай не се ограничавам с този топ 10 и да отсека, че това са наистина най-най-слабите албуми за 2008. Нямам физическата възможност да чувам всичко, което се пръква на този свят и затова съм отбрал само от това, което аз лично съм слушал. Искрено съжалявам да включа някои свои лични любимци, но не всичко е любов и сляпо прекланяне пред творчеството им. На тях им пожелавам да се постараят повече със следващата си продукция, а на други по-скоро да приключат с разходките си из музиката и да се отдадат на други хобита.

10. Enya - And Winter Came...

Още едно необяснимо издание от ню-ейдж средите. Еня, която се слави с мудната си продуктивност, но за сметка на това висококачествена продукция този път се е полакомила да пусне Коледен албум. Нищо лошо, ако си Кристина Агилера или Бионсе, но най-голямото име в ню-ейдж музиката с продажби от 45 милиона копия и втората най-известна ирландска музикална личност (само след U2) не може да си позволи да пуска албумчета за утеха. Предполагам, че трябва да се благодаря, че се е постарала цял нов албум да пусне, но от друга страна някак си ме смъдва в сърцето да слушам някакви скучновати кавъри на коледни песни все едно не е можела да седне собствена продукция да запише. Дано следващият й албум не е озаглавен "Easter Is Here..."(Великден е тук)!

9. Era - Reborn

Прераждането на френската ню-ейдж формация водена от Ерик Леви е по-скоро спонтанен музикален аборт, отколкото триумфалното завръщане на създателите на "Ameno". По някакви неясни причини групата се е пренасочила към доста по-поп звученето, правейки някакви неясни опити да използва старото си звучене в по-достъпен за масата формат. Е, получило се е голямо мазало. Изгубила се е цялата магия, която беше създавана с всеки следващ албум. Това, което Ера предлагат е нещо, което да слушаш в колата и когато слезеш дори да не се сещаш кой диск досега се е въртял.

8. Dido - Safe Trip Home

Какво се е случило с прекрасната Дайдо Армстронг? Какво я е избило да се изживява като алтърнатив-псевдо кънтри певица и да реди баналните балади една след друга. След невероятно добрите "No Angel" и "Life For Rent" всички очаквахме Дайдо да надмине себе си и да предложи едно лирично пътешествие към дома на музиката. Вместо това получаваме отегчителен круиз към нищото. Трудно може нещо да хване ухото, едно, че песните са блудкави, друго, че и самата Дайдо не се е презорила кой знае колко.

7. Katy Perry - One Of the Boys

Предполагаемо 2008 беше годината, в която изгря щастливата звезда на младата и напориста американка Кейти Пери. Два изключително успешни сингъла и цял албум зад гърба й. Всичката работа хубава докато не си пуснеш албума и след едно обстойно прослушване не осъзнаеш, че единствените песни, които наистина стават са двата сингъла "I Kissed a Girl" и "Hot n Cold". Казвайки, че стават изобщо не си представям, че ще останат в музикалната история. Текстовете са глуповати, мелодиите като от второкласен американски тинейджърски сериал, а самата сама не може да се намери нито стилово, нито визуално.

6. Lady GaGa - The Fame

Още една новоизгряла старлетка дошла в музикалната индустрия с гръм и трясък, но съдейки по творчеството й май ще излезе през вратичката за кучето. Госпожица Джоан Джерманота добре се е ориентирала с пускането на синглите и човек лесно може да се подлъжи, че албумът й "The Fame" е наистина добър, но истината е по-скоро тъжна. Докат слушах този албум имах чувството, че Мадам ГаГа е израстнала в изключително заможно семейство, в което всичко са й угаждали. Просто няма друг начин да си обясня дразнещото много препратки към популярността, парите и хайлайф животът. Силно се надявам момиченцата, които слушат този албум да не го приемат насериозно, защото почнат ли да се забравят ще завършат като Мадмоазел ГаГа - орисувани и кълчещи се в безвкусни парцалки. Тук е редно да спомена, че гласовата и визуалната й прилика с Кристина Агилера може да й изиграе доста лош номер, имайки предвид колко хора без да се заинтеросоват си мислят, че "Poker Face" и "Let's Dance" са на кака им Криса.

5. Scarlett Johansson - Anywhere I Lay My Head

Понякога от посредствени актриси излиза добри певици, друг път от слаби певици излиза чудесни актриси, но в случая на Скарлет Йохансон се е получило нещо средно. Лично аз никога не съм я възприемал като кой знае каква актриса, но когато се напъна да пее, че чак и албум да издава се оказва, че попрището на певица не е точно за нея. Едно, че по необясними причини е направила цяла тава с кавъри на Том Уейтс, друго, че дори рамото й дадено от Дейвид Бауи не е успяло да спаси албума от посредствеността. Човек само може да се чуди дали не са й стигали хоноратите от филмите, че чак и в музиката се напъна.

4. Madonna - Hard Candy

Ужас и покруса! Мадона се продаде тотално! И то не на кого да е, а на Тимбаленд и Джъстин Тимбърлейк. Това, което се е получило е нещо с неясна форма и още по-озадачаваща стилова принадлежност. Разбирам, че Мадя се старае да се хареса на масовия американски слушател, но чак толкова черен звук ли трябваше да докара? Не вярвам, че някога ще си обясня налието на "Hard Candy" и прилежащите му сингли. Тъжното е, че след убийствен албум като Confessions On A Dance Floor Мадона пуска нещо, в което тук-таме да се намерят 1-2 свестни песни. Всичко останало е като бонус тракове от издание на Хилъри Дъф.

3. Britney Spears - Circus

Ако не за друго то откъм отличен избор за заглавие Бритни трябва да получи златен медал. Видимо след като животът й се превърна в цирк, реши и музиката си да я обърне на арена на позора. Доста бързо изцвъканият "Circus" беше обещаното отмъщение на Спиърс на всички хора, които са превърнали личния й живот в кошмар, хранещ таблоидите всеки ден. Девойката обещаваше по стотиците интервюта, които даваше, че ще срази конкуренцията и ще направи триумфално завръщане на сцената. Чудно за какво завръщане бълнува, имайки предвид, че "Blackout" излезе преди година и пожъна приемлив успех. Но на Бритни й се стори малко и тя побърза да се понапъне за още един албум. Мила Бри, да не беше бързала и да не се беше заканвала толкова много най-добре!

2. P!nk - Funhouse

Имало едно време една Алиша Мур, коят била толкова щура, че се кръстила P!nk и почнала да прави музика от сърце. С времето Алиша започнала да се изчерпва и да буксува. Пуснала един що-годе приличен албум"I'm Not Dead", за да не си помислим, че се е затрила, но в последствие май по-добре да не ни го беше напомняла. През 2008 Пинк отново изгря с петия си студиен албум Funhouse, който по някаква ирония на съдбата е всичко друго, но не и забавен. Не само, че не е весел, а дори е доста тъпичък и скучноват. Освен, че няма нищо забележително в него през цялото време Пинк се грачи за неуспешния си брак и колко е доволно от това, че пак е сама. Хубаво бе, душицо, но 1-2 песни са ни достатъни, за да се уверим в това, а ти цял албум издаде по този повод. Тъжно е да гледаш как едно весело и жизнерадостно момиче се излага с такива ала-баладични бози, в които търси себе. Алиша, нялагай си парцалките, че днеска както си рок-звезда, утре ще станеш продавачка в Уол-Март.


1. Pussycat Dolls - Doll Domination

Какво става когато няколко стриптизьорки псевдо-танцьорки се съберат и почнат да пея? Прекрасна гледка за очите би бил най-уместният отговор, с едничкото допълнението - пълен терор за ухото. Разгологъзените куклички начело с Никол Шерцингер се главозамаяха след успеха на едноименния им първи албум и решиха да ни накажат с още един. Добрата новина е, че все така само Никол пее, а другите се кълчат и отварят в синхрон устенцата си все едно наистина припяват. Лошата новина е, че песните са лигави като азиатско мъчение, а текстовете вредят на умственото равнище. Най-неприятното е, че най-вероятно тази излагация ще си има продължение.

Моят топ 10 албуми за 2008

10. Cansei de Ser Sexy - Donkey

На първо слушане не кой знае какво завръщане след изключително успешния международен дебют на бразилците преди две години. След повторно слушане и съсредоточаване започват да изникват добрите парчета и след още 1-2 прослушвания се оказва, че "Donkey" е истински купон, но с по-малко синтпоп примеси и повече китари. Вокалистката Lovefoxxx е все така щура, но пък звученето е пипнато доста по-добре и определено албумът е по-стегнат и качествен като стил от предния леко разхвърлян и стрелящ на посоки електророк албум "Cansei de Ser Sexy".

Задължително чуй: "Left Behind", "Rat Is Dead (Rage)" и "How I Became Paranoid".

9. Ladytron - Velocifero

Четвъртият студиен албум на българко-английската електроклаш група Ladytron. Звучи добре, но със сигурност не отлично. На моменти песните са скучни, дори изморяващи, но добрите попадения спасяват Velocifero от провал. Добрата новина е, че има цели две песни на български, а лошата, че има един дълъг и протяжен дует. Едната българска песен е един доста интересен кавър на "Клетва" на Щурците. Разбира се, всичко се преживява и силно се надявам това да е само период и Мира Аройо и компания да не се оставят на течението.

Задължително чуй: "Black Cat", "Season of Illusions", They Gave You A Heart, They Gave You A Name" и "Kletva".

8. Robots in Disguise - We're In the Music Biz

Ако, някой се е съмнявал, че Сю и Дий не могат да се забавляват значи все още не е чул третата им поред тава. Определено мацките от Ливърпул доказват защо са в музикалния бизнес и че изобщо не се вземат насериозно. Албумът е хаотичен, без ясна концепция. Редуват се бързи с по-бавни, без да се изневеря на електронниката.

Задължително чуй: The Sex Has Made Me Stupid, I Don't Have A God, I Live in Berlin и "Can't Stop Getting Wasted".

7. Janet Jackson - Discipline

Последните години като че ли някак си бяха прокълнати за Дамита Джо, след три албума и почти никакви особени успехи тя смени звукозаписната си компания, напълнява и отслабва като на йо-йо и беше тотално игнорирана от медиите след издънката й по време на финала на Суперкупата, когато се показа едната й гърда. До известна степен нещастията продължават дори и сега след като дори "Discipline" не успя да я върне в музикалните висини. А, албумът наистина си заслужава. Изключвайки множеството безмислени интерлюдии, запазена марка за Джанет, голяма част от песните са потенциални хитове. За съжаление си останаха само потенциални, защото промоцията по албума бързо приключи след като новият й издател реши, че няма смисъл да налива повече пари по мис Джаксън.

Задължително чуй: "Feedback", "2nite", "Rock With You" и "So Much Betta"

6. Alanis Morissette - Flavors of Entanglement

Голямото завръщане на Аланис е вече факт! Изпълнителката с най-продавания албум на жена на всички времена остави настрани неясните си музикални залитания и се концентрира върху албум, който да покаже, че Аланис не се е пенсионирала. Дори напротив! Flavors of Entanglement е това, което други изпълнители само ще си мечтаят да запишат. Аланис и компания са положили достатъчно много усилия, слагайки в джоба си почти всичко издавано от нея до този момент. Добрите песни не са попадения, а цяла редица от запомнящи се тракове. Тук-таме има някоя издънка, но при толкова добър албум всичко е простено. Голям плюс са и бонус траковете, които съвсем изненадващо отлично се вписват в цялостния звук на изданието.

Задължително чуй: "Citizen of the Planet", "Versions of Violence","Straitjacket" и "Moratorium".


5. Mylene Farmer - Point de Suture

Милен е като Мадона за френскоговорящия свят. Скандално-провокативна, със собствен усет за нещата и винаги различна. Тя е от онези изпълнители при които слаби албуми няма. Винаги се раздава максимално и никога не забравя каква е истинската цел на музиката. С "Point de Suture" Милен доказва, че когато експериментираш трябва да го правиш смело. Получила се е интересна и премерена комбинация от балади и танцувални парчета. Меланхолията пропива чрез текстовете, а лигвистичните закачки са през ред. Фармер не изневерява на стила си и предлага както добре звучащи песни, така и нестандартни решения за клипове.

Задъжително чуй: "Dégénération", "Appelle mon numéro", "Sextonik" и "C'est dans l'air"

4. Moby - Last Night

За Моби се говори или добро или нищо! А, рядко може да се каже нещо лошо за него, камо ли пък за албумите, които издава. "Last Night" не е изключение от правилото. Албумът продължава изключително успешната серия на Ричард Мелвил започнала още с "Play" от 1999. Моби отново доказва как се прави добра електронна музика, която да бъде подходяща както за дискотеки, така и за отмора вкъщи след тежък ден. Комбинацията между чил-аут и клубен хаус е отново налице без да се утежнява цялостното звучене на "Last Nght". Албумът е изпипан, няма нищо в тежест, нито пък да се усещат празноти. Който си го може, винаги си го може!

Задължително чуй: "Alice", "Disco Lies", "I'm In Love" и "I'd Love To Stay Here"

3. Enigma - Seven Lives Many Faces

Съвсем неочаквано Майкъл Крету ни изненада с Е7, който трябваше да измие срамното петно от "A Posteriori", определян от фенове и критици като посредствен и безвкусен. Този пък Крету е дал доста повече от себе си и въпреки, че сравнително скоро след Е6 издава "Seven Lives Many Faces" се е постарал да звучи доста по цялостно. Енигма не откриват топлата вода, нито пък предлагат нещо нечувано, но все пак предлагат един добър продукт, който звучи достатъчно приемливо както за феновете, така и за по-комерсиално ориентираните слушатели. Звученето е по-поп, но в никакъв случай не прелива в общодостъпен продукт готов за лесна консумация. Слаби места се откриват, но са замазани с доста добрите попадения и галещите ухото песни.

Задължително чуй: La Puerta del Cielo, Distorted Love, Between Generations и "Je T'aime Till My Dying Day".


2. Goldfrapp - Seventh Tree

"Seventh Tree" не е седмият албум на Голдфрап, а четвъртият шедьовър на английското електронно дуо. Меланхолична приказка, която разказва за палитрата от емоции чрез красивия мек глас на Алисън Голдфрап. Песните са коя от коя по-добри без да съществува реална конкуренция. Това е от онези албуми, от които която и песен да избереш за сингъл ще е правилният избор. Визуално дуото продължава да бъде нестандартно, а музикално да покорява нови теротории. Може би "Seventh Tree" е естественото продължение на трип-хоп дебюта им "Felt Mountain", а може би е напълно нова страница в кариерата на Goldfrapp. За сетен път двамата показват, че могат да бъдат добри както в денс музиката, така и в онези ноти стигащи само до сърцето и скритите емоции.

Задължително чуй: "Clowns", "Happiness", "Cerrone Cologne Houdini" и "A&E"


1. Santogold - Santogold

Де дебютираш в музиката не е някаква сложнотия, но да направиш качествен и същевременно успешен дебют не е за всекиго. 2008 беше година на множество добри и не чак толкова дебюти. За наша радост имаше и отличници в дебютирането и сред тях е и Санти Уайт, подзиващава се под псевдонима Сантоголд. Може би звучи нахакано "gold" в името й, но тя определено успя да се докаже като едно от най-свежите златни открития на годината. Въпреки, че е активна от вече 3 години Санти чак тази година се осмелява да пусне албума си "Santogold", който се оказва любопитна смесица от електроника, хип-хоп, алтернативна музика и рок. Всяко парче звучи отлично както за себе си, така и за самия албум. Постигнат е добър баланс между стиловете, поради което трудно може да се категоризира Сантоголд. Свежа глътка въздух от всичката комерсиалност, която се излизава от Щатите и доказателството, че чернокожите не пеят само за коли, пари и улични престрелки.

Задължително чуй: "L.E.S. Artistes", "Say Aha", "Shove It" и "Lights Out"

Още няколко албума, които се представиха добре в личната ми класация:
* Helicopter Girl - Metropolitan
* Miss Kittin - BatBox
* Titiyo - Hidden
* Ladyhawke - Ladyhawke
* Yelle - Pop Up
* Kleerup - Kleerup
* Thievery Corporation - Radio Retaliation
* Portishead - Third
* Lykke Li - Youth Novels

Сантоголд - златното откритие!

Рядко се случва на музикалния небосклон да се появи име, което моментално да привлече вниманието ми. Не само, че го привлече, а дори успя да го закове. Съвсем изненадващо преди броени седмици се натъкнах на едно малко музикално съкровище скрило се зад Океана.

Тази златна находка се казва Санти Уайт, подвизаваща се под сценичния псевдоним Сантоголд (Santogold). Родената на 25 септември 1976 г. Санти е един от големите музикални дебюти за минаваща вече леко скучновата 2008 година. За разлика от дебютиращите си колежки Кейти Пери, Лейди ГаГа и разни други куклички, госпожица Уайт предлага далеч не толкова комерсиален звук на определено доста по-високо равнище. Едноименният й албум представлява умела комбинация от качествена електронна музика, лиричен хип-хоп, фънк, соул, та чак до алтърнатив рок. Не е лесно в ситуацията на съвременната музика да правиш толкова разнообразен албум, имайки предвид все по-голяма липса на музикална ориентация сред музикалната аудитория. Слушателите като че ли "затъпяха" покрай толкова много Риана, Бионсе и разни горилоподобни рапери, които имат да споделят на феновете си само тревогите около новите коли и цицорестите мадами.

За наша всеобща радост черната музика все още не се е предала и добри момичета като Сантоголд разказват играта на чадърени мадмоазели и дебологъзи фръцли, които извиват глас в напредвара коя по-скъпи ланци си е окичила на хубавото вратле. Не, че и Санти Уайт не носи ланци, но тя е далеч от тази посредствена МТВ култура, която като че ли дава уроци за стил, но не и за музиката като начин на живот. Бих казал, че Сантоголд е естественият отговор на Щатите на британското чудо от Шри Ланка M.I.A., та дори прави заявка за още по-висок дебютен успех. Сравнението не е никак случайно, защото и двете екзотични певици са работили с небезизвестния диджей Дипло. А, скоро може да очакваме и колаборация между Матанги и Санти, която убеден съм ще бъде в пъти по-добра от безмислените кълчотения и глуповати напявания на Шакира и Бионсе.

Санти предлага не само интересна смесица от стилове, но и собствен, на моменти леко кичозен начин на обличане, чрез който демонстрира своята независимост и свободомислие. В интервютата, които дава се има за всичко друго, но и не за звезда както други новопръкнали се старлетки пробутват на всеки таблоид, които ги пресрещне на първия ъгъл зад Макдоналдс. На Сантоголд изобщо не й пука нито за това как мислят другите за начина й на обличане, нито пък за коментарите им относно музиката, която прави. Без много да се задълбочава човек може да усети, че Santogold е правен с изключително много желание, хъс и най-вече е продукт на купонджий, които могат да работят на ниво без да се вземат насериозно.

Сантоголд е включена в топ 10 на музикалната мрежа Last.fm за най-добър дебют за 2008. Поставена на престижното 10 място Санти дава заявка за едно от най-големите открития на годината. С издадени вече четири сингъла и цял хитов албум Сантоголд не се спира до тук с музикалния си поход. Има съвместни участия с M.I.A., Бьорк, Колдплей и Architecture in Helsinki, като също така гостува на множество фестивали и изнася собствени концерти. Как ще се развива кариерата й само съдбата знае, но би била истинска загуба на талант, ако се изгуби в морето на евтината комерсиалност и безвкусна поп култура.