На първо слушане не кой знае какво завръщане след изключително успешния международен дебют на бразилците преди две години. След повторно слушане и съсредоточаване започват да изникват добрите парчета и след още 1-2 прослушвания се оказва, че "Donkey" е истински купон, но с по-малко синтпоп примеси и повече китари. Вокалистката Lovefoxxx е все така щура, но пък звученето е пипнато доста по-добре и определено албумът е по-стегнат и качествен като стил от предния леко разхвърлян и стрелящ на посоки електророк албум "Cansei de Ser Sexy".
Задължително чуй: "Left Behind", "Rat Is Dead (Rage)" и "How I Became Paranoid".
9. Ladytron - Velocifero
Четвъртият студиен албум на българко-английската електроклаш група Ladytron. Звучи добре, но със сигурност не отлично. На моменти песните са скучни, дори изморяващи, но добрите попадения спасяват Velocifero от провал. Добрата новина е, че има цели две песни на български, а лошата, че има един дълъг и протяжен дует. Едната българска песен е един доста интересен кавър на "Клетва" на Щурците. Разбира се, всичко се преживява и силно се надявам това да е само период и Мира Аройо и компания да не се оставят на течението.
Задължително чуй: "Black Cat", "Season of Illusions", They Gave You A Heart, They Gave You A Name" и "Kletva".
8. Robots in Disguise - We're In the Music Biz
Ако, някой се е съмнявал, че Сю и Дий не могат да се забавляват значи все още не е чул третата им поред тава. Определено мацките от Ливърпул доказват защо са в музикалния бизнес и че изобщо не се вземат насериозно. Албумът е хаотичен, без ясна концепция. Редуват се бързи с по-бавни, без да се изневеря на електронниката.
Задължително чуй: The Sex Has Made Me Stupid, I Don't Have A God, I Live in Berlin и "Can't Stop Getting Wasted".
7. Janet Jackson - Discipline
Последните години като че ли някак си бяха прокълнати за Дамита Джо, след три албума и почти никакви особени успехи тя смени звукозаписната си компания, напълнява и отслабва като на йо-йо и беше тотално игнорирана от медиите след издънката й по време на финала на Суперкупата, когато се показа едната й гърда. До известна степен нещастията продължават дори и сега след като дори "Discipline" не успя да я върне в музикалните висини. А, албумът наистина си заслужава. Изключвайки множеството безмислени интерлюдии, запазена марка за Джанет, голяма част от песните са потенциални хитове. За съжаление си останаха само потенциални, защото промоцията по албума бързо приключи след като новият й издател реши, че няма смисъл да налива повече пари по мис Джаксън.
Задължително чуй: "Feedback", "2nite", "Rock With You" и "So Much Betta"
6. Alanis Morissette - Flavors of Entanglement
Голямото завръщане на Аланис е вече факт! Изпълнителката с най-продавания албум на жена на всички времена остави настрани неясните си музикални залитания и се концентрира върху албум, който да покаже, че Аланис не се е пенсионирала. Дори напротив! Flavors of Entanglement е това, което други изпълнители само ще си мечтаят да запишат. Аланис и компания са положили достатъчно много усилия, слагайки в джоба си почти всичко издавано от нея до този момент. Добрите песни не са попадения, а цяла редица от запомнящи се тракове. Тук-таме има някоя издънка, но при толкова добър албум всичко е простено. Голям плюс са и бонус траковете, които съвсем изненадващо отлично се вписват в цялостния звук на изданието.
Задължително чуй: "Citizen of the Planet", "Versions of Violence","Straitjacket" и "Moratorium".
5. Mylene Farmer - Point de Suture
Милен е като Мадона за френскоговорящия свят. Скандално-провокативна, със собствен усет за нещата и винаги различна. Тя е от онези изпълнители при които слаби албуми няма. Винаги се раздава максимално и никога не забравя каква е истинската цел на музиката. С "Point de Suture" Милен доказва, че когато експериментираш трябва да го правиш смело. Получила се е интересна и премерена комбинация от балади и танцувални парчета. Меланхолията пропива чрез текстовете, а лигвистичните закачки са през ред. Фармер не изневерява на стила си и предлага както добре звучащи песни, така и нестандартни решения за клипове.
Задъжително чуй: "Dégénération", "Appelle mon numéro", "Sextonik" и "C'est dans l'air"
4. Moby - Last Night
За Моби се говори или добро или нищо! А, рядко може да се каже нещо лошо за него, камо ли пък за албумите, които издава. "Last Night" не е изключение от правилото. Албумът продължава изключително успешната серия на Ричард Мелвил започнала още с "Play" от 1999. Моби отново доказва как се прави добра електронна музика, която да бъде подходяща както за дискотеки, така и за отмора вкъщи след тежък ден. Комбинацията между чил-аут и клубен хаус е отново налице без да се утежнява цялостното звучене на "Last Nght". Албумът е изпипан, няма нищо в тежест, нито пък да се усещат празноти. Който си го може, винаги си го може!
Задължително чуй: "Alice", "Disco Lies", "I'm In Love" и "I'd Love To Stay Here"
3. Enigma - Seven Lives Many Faces
Съвсем неочаквано Майкъл Крету ни изненада с Е7, който трябваше да измие срамното петно от "A Posteriori", определян от фенове и критици като посредствен и безвкусен. Този пък Крету е дал доста повече от себе си и въпреки, че сравнително скоро след Е6 издава "Seven Lives Many Faces" се е постарал да звучи доста по цялостно. Енигма не откриват топлата вода, нито пък предлагат нещо нечувано, но все пак предлагат един добър продукт, който звучи достатъчно приемливо както за феновете, така и за по-комерсиално ориентираните слушатели. Звученето е по-поп, но в никакъв случай не прелива в общодостъпен продукт готов за лесна консумация. Слаби места се откриват, но са замазани с доста добрите попадения и галещите ухото песни.
Задължително чуй: La Puerta del Cielo, Distorted Love, Between Generations и "Je T'aime Till My Dying Day".
2. Goldfrapp - Seventh Tree
"Seventh Tree" не е седмият албум на Голдфрап, а четвъртият шедьовър на английското електронно дуо. Меланхолична приказка, която разказва за палитрата от емоции чрез красивия мек глас на Алисън Голдфрап. Песните са коя от коя по-добри без да съществува реална конкуренция. Това е от онези албуми, от които която и песен да избереш за сингъл ще е правилният избор. Визуално дуото продължава да бъде нестандартно, а музикално да покорява нови теротории. Може би "Seventh Tree" е естественото продължение на трип-хоп дебюта им "Felt Mountain", а може би е напълно нова страница в кариерата на Goldfrapp. За сетен път двамата показват, че могат да бъдат добри както в денс музиката, така и в онези ноти стигащи само до сърцето и скритите емоции.
Задължително чуй: "Clowns", "Happiness", "Cerrone Cologne Houdini" и "A&E"
1. Santogold - Santogold
Де дебютираш в музиката не е някаква сложнотия, но да направиш качествен и същевременно успешен дебют не е за всекиго. 2008 беше година на множество добри и не чак толкова дебюти. За наша радост имаше и отличници в дебютирането и сред тях е и Санти Уайт, подзиващава се под псевдонима Сантоголд. Може би звучи нахакано "gold" в името й, но тя определено успя да се докаже като едно от най-свежите златни открития на годината. Въпреки, че е активна от вече 3 години Санти чак тази година се осмелява да пусне албума си "Santogold", който се оказва любопитна смесица от електроника, хип-хоп, алтернативна музика и рок. Всяко парче звучи отлично както за себе си, така и за самия албум. Постигнат е добър баланс между стиловете, поради което трудно може да се категоризира Сантоголд. Свежа глътка въздух от всичката комерсиалност, която се излизава от Щатите и доказателството, че чернокожите не пеят само за коли, пари и улични престрелки.
Задължително чуй: "L.E.S. Artistes", "Say Aha", "Shove It" и "Lights Out"
Още няколко албума, които се представиха добре в личната ми класация:
* Helicopter Girl - Metropolitan
* Miss Kittin - BatBox
* Titiyo - Hidden
* Ladyhawke - Ladyhawke
* Yelle - Pop Up
* Kleerup - Kleerup
* Thievery Corporation - Radio Retaliation
* Portishead - Third
* Lykke Li - Youth Novels
No comments:
Post a Comment