Моят топ 10 най-слаби албуми за 2008

Освен добри албуми през 2008 излязоха и доста музикални бози. Някои издания бяха отбий номера, а другите като цопване в прясната кал. Едни дебютираха и бързо се взеха насериозно, други отдавна се борят да се задържат на звездния небосклон. Трети пуснаха албум-залъгалка, за да не си губят времето по студиата. В крайна сметка за сетен път се оказа, че това да си изключително добър музикант не винаги е гаранция, че това, което пускаш си заслужава. Е, всеки си има своите падения, въпреки че за някои имам съмнения, че някога са имали възход или изобщо ще проимат. Доста албуми минаха през ушите ми през тази година, но само някои успяха да ме ужасят до толкова, че без много да се замислям да си ги впиша в позорния списък. В никакъв случай не се ограничавам с този топ 10 и да отсека, че това са наистина най-най-слабите албуми за 2008. Нямам физическата възможност да чувам всичко, което се пръква на този свят и затова съм отбрал само от това, което аз лично съм слушал. Искрено съжалявам да включа някои свои лични любимци, но не всичко е любов и сляпо прекланяне пред творчеството им. На тях им пожелавам да се постараят повече със следващата си продукция, а на други по-скоро да приключат с разходките си из музиката и да се отдадат на други хобита.

10. Enya - And Winter Came...

Още едно необяснимо издание от ню-ейдж средите. Еня, която се слави с мудната си продуктивност, но за сметка на това висококачествена продукция този път се е полакомила да пусне Коледен албум. Нищо лошо, ако си Кристина Агилера или Бионсе, но най-голямото име в ню-ейдж музиката с продажби от 45 милиона копия и втората най-известна ирландска музикална личност (само след U2) не може да си позволи да пуска албумчета за утеха. Предполагам, че трябва да се благодаря, че се е постарала цял нов албум да пусне, но от друга страна някак си ме смъдва в сърцето да слушам някакви скучновати кавъри на коледни песни все едно не е можела да седне собствена продукция да запише. Дано следващият й албум не е озаглавен "Easter Is Here..."(Великден е тук)!

9. Era - Reborn

Прераждането на френската ню-ейдж формация водена от Ерик Леви е по-скоро спонтанен музикален аборт, отколкото триумфалното завръщане на създателите на "Ameno". По някакви неясни причини групата се е пренасочила към доста по-поп звученето, правейки някакви неясни опити да използва старото си звучене в по-достъпен за масата формат. Е, получило се е голямо мазало. Изгубила се е цялата магия, която беше създавана с всеки следващ албум. Това, което Ера предлагат е нещо, което да слушаш в колата и когато слезеш дори да не се сещаш кой диск досега се е въртял.

8. Dido - Safe Trip Home

Какво се е случило с прекрасната Дайдо Армстронг? Какво я е избило да се изживява като алтърнатив-псевдо кънтри певица и да реди баналните балади една след друга. След невероятно добрите "No Angel" и "Life For Rent" всички очаквахме Дайдо да надмине себе си и да предложи едно лирично пътешествие към дома на музиката. Вместо това получаваме отегчителен круиз към нищото. Трудно може нещо да хване ухото, едно, че песните са блудкави, друго, че и самата Дайдо не се е презорила кой знае колко.

7. Katy Perry - One Of the Boys

Предполагаемо 2008 беше годината, в която изгря щастливата звезда на младата и напориста американка Кейти Пери. Два изключително успешни сингъла и цял албум зад гърба й. Всичката работа хубава докато не си пуснеш албума и след едно обстойно прослушване не осъзнаеш, че единствените песни, които наистина стават са двата сингъла "I Kissed a Girl" и "Hot n Cold". Казвайки, че стават изобщо не си представям, че ще останат в музикалната история. Текстовете са глуповати, мелодиите като от второкласен американски тинейджърски сериал, а самата сама не може да се намери нито стилово, нито визуално.

6. Lady GaGa - The Fame

Още една новоизгряла старлетка дошла в музикалната индустрия с гръм и трясък, но съдейки по творчеството й май ще излезе през вратичката за кучето. Госпожица Джоан Джерманота добре се е ориентирала с пускането на синглите и човек лесно може да се подлъжи, че албумът й "The Fame" е наистина добър, но истината е по-скоро тъжна. Докат слушах този албум имах чувството, че Мадам ГаГа е израстнала в изключително заможно семейство, в което всичко са й угаждали. Просто няма друг начин да си обясня дразнещото много препратки към популярността, парите и хайлайф животът. Силно се надявам момиченцата, които слушат този албум да не го приемат насериозно, защото почнат ли да се забравят ще завършат като Мадмоазел ГаГа - орисувани и кълчещи се в безвкусни парцалки. Тук е редно да спомена, че гласовата и визуалната й прилика с Кристина Агилера може да й изиграе доста лош номер, имайки предвид колко хора без да се заинтеросоват си мислят, че "Poker Face" и "Let's Dance" са на кака им Криса.

5. Scarlett Johansson - Anywhere I Lay My Head

Понякога от посредствени актриси излиза добри певици, друг път от слаби певици излиза чудесни актриси, но в случая на Скарлет Йохансон се е получило нещо средно. Лично аз никога не съм я възприемал като кой знае каква актриса, но когато се напъна да пее, че чак и албум да издава се оказва, че попрището на певица не е точно за нея. Едно, че по необясними причини е направила цяла тава с кавъри на Том Уейтс, друго, че дори рамото й дадено от Дейвид Бауи не е успяло да спаси албума от посредствеността. Човек само може да се чуди дали не са й стигали хоноратите от филмите, че чак и в музиката се напъна.

4. Madonna - Hard Candy

Ужас и покруса! Мадона се продаде тотално! И то не на кого да е, а на Тимбаленд и Джъстин Тимбърлейк. Това, което се е получило е нещо с неясна форма и още по-озадачаваща стилова принадлежност. Разбирам, че Мадя се старае да се хареса на масовия американски слушател, но чак толкова черен звук ли трябваше да докара? Не вярвам, че някога ще си обясня налието на "Hard Candy" и прилежащите му сингли. Тъжното е, че след убийствен албум като Confessions On A Dance Floor Мадона пуска нещо, в което тук-таме да се намерят 1-2 свестни песни. Всичко останало е като бонус тракове от издание на Хилъри Дъф.

3. Britney Spears - Circus

Ако не за друго то откъм отличен избор за заглавие Бритни трябва да получи златен медал. Видимо след като животът й се превърна в цирк, реши и музиката си да я обърне на арена на позора. Доста бързо изцвъканият "Circus" беше обещаното отмъщение на Спиърс на всички хора, които са превърнали личния й живот в кошмар, хранещ таблоидите всеки ден. Девойката обещаваше по стотиците интервюта, които даваше, че ще срази конкуренцията и ще направи триумфално завръщане на сцената. Чудно за какво завръщане бълнува, имайки предвид, че "Blackout" излезе преди година и пожъна приемлив успех. Но на Бритни й се стори малко и тя побърза да се понапъне за още един албум. Мила Бри, да не беше бързала и да не се беше заканвала толкова много най-добре!

2. P!nk - Funhouse

Имало едно време една Алиша Мур, коят била толкова щура, че се кръстила P!nk и почнала да прави музика от сърце. С времето Алиша започнала да се изчерпва и да буксува. Пуснала един що-годе приличен албум"I'm Not Dead", за да не си помислим, че се е затрила, но в последствие май по-добре да не ни го беше напомняла. През 2008 Пинк отново изгря с петия си студиен албум Funhouse, който по някаква ирония на съдбата е всичко друго, но не и забавен. Не само, че не е весел, а дори е доста тъпичък и скучноват. Освен, че няма нищо забележително в него през цялото време Пинк се грачи за неуспешния си брак и колко е доволно от това, че пак е сама. Хубаво бе, душицо, но 1-2 песни са ни достатъни, за да се уверим в това, а ти цял албум издаде по този повод. Тъжно е да гледаш как едно весело и жизнерадостно момиче се излага с такива ала-баладични бози, в които търси себе. Алиша, нялагай си парцалките, че днеска както си рок-звезда, утре ще станеш продавачка в Уол-Март.


1. Pussycat Dolls - Doll Domination

Какво става когато няколко стриптизьорки псевдо-танцьорки се съберат и почнат да пея? Прекрасна гледка за очите би бил най-уместният отговор, с едничкото допълнението - пълен терор за ухото. Разгологъзените куклички начело с Никол Шерцингер се главозамаяха след успеха на едноименния им първи албум и решиха да ни накажат с още един. Добрата новина е, че все така само Никол пее, а другите се кълчат и отварят в синхрон устенцата си все едно наистина припяват. Лошата новина е, че песните са лигави като азиатско мъчение, а текстовете вредят на умственото равнище. Най-неприятното е, че най-вероятно тази излагация ще си има продължение.