Има много поводи да отидеш на концерт: любими групи и изпълнители, готини хора, музиката, подгряващите, пиячката и т.н. Става още по-добре, когато към всичко това се добавят и приятните изненади поднесени от музикантите. Нещо подобно се случи на концерта на Клан ъф Займъкс (както реално се произнася Clan of Xymox).
Clan of Xymox (произнася се Клан ъф Займъкс), също така и само Xymox през част от музикалната си история, е даркуейв/готик рок група, създадена в град Неймеген, Холандия през 1983 от Рони Морингс, Анке Волберт и Питер Нотен. От основателите на групата до сега само Рони Морингс е останал в Clan of Xymox.
Ако трябва да бъда максимално честен не съм нито голям фен на групата, нито пък отлично запознат с творчеството им. Слушал съм цялата им дискография от до, но съм си подбрал любими албуми и отделни песни, а останалото за момента чака преоткриване. За моя изключително приятна изненада Рони Морингс и компания ни зарадваха с техните най-известни парчета, което довече публиката до електро-готик екстаз. Добре и направиха, защото докато чакахме за концерта разбрах, че мнозина са дошли просто, защото е готик събитие, а не защото са замрели да гледат конкретно Клана.
Организацията си беше българска и то отвсякъде. Техническите проблеми преследваха както Ревю, така и Займъкс. Доста често се чуваха бучения, ниски тонове, заглъхвания и т.н., но всичко се преживява. Споменавайки група Ревю няма как да не спомена няколко думи и за тях. Така и така съм тръгнал да бъда честен ще си призная без бой, че изобщо не си падам по българска музика (не ме питайте защо!). Чувал съм няколко техни песни, но нищо тяхно не ми е допадало. Е, добре...снощи все така не ми харесваха и въпреки че се стараеха все така празни и безинтересни ми останаха. Новата им вокалистка не знам откъде я бяха изкопали, но по "танците", които демонстрираше имах чувството, че до вчера е била редовна в Биад (известна софийска чалгатека) и май тайничко все още прескача до там за по някой гюбек. С други думи - още една причина да не харесвам българското творчество (съжалявам).
Иначе за Клана хубавичко си повисяхме.
Аз и две познати пристигнахме там към 19:30 и имаше не повече от 15 човека. Към 20:10 почнаха да пускат вътре, като за всеобща радост нямаше проблем да си вкарваме фотоапаратите. Вътре вървеше разнообразна музика за подгрявка, която де факто продължи до към 21 и нещо, когато излязоха група Ревю. Уж трябваше да ни подгреят, а те направо концерт си изнесоха, но карай, двойна радост за техните почитатели. Към 22:30 Ревю прелючиха със сценичното дефиле и още около 15-20 минути преминаха в слушането на музика и подготовката за Клана. Малко ми беше чудно какво толкова се мотаят, в крайна сметка не съм на концерт на Мадона, че да очаквам някакво грандиозно излизане. Това е второто ми най-дълго чакане за концерт, надминато само от тричасовото моткане на кака Ройшийн Мърфи. Без драми и изненади и с много аплодисменти Клан ъф Займъкс, в състав Рони Морингс, Мойка Зугна, Ивон де Рей и Марио Усай излязоха на малката сцена в малката зала в Партицентър 4ти КМ. От тук насетне всичко са само невероятни музикани спомени, добри изпълнения и най-важното много отношение от тяхна страна. Рони е голяма душица. Въпреки че по снимките винаги излиза някакъв кисел и зъл той е изненадващо мил и възпитан. През цялото време комуникираше с публиката, а когато изникна технически проблем дори се шегуваше със себе си. Впрочем проблемите бяха основно защото техниката както той сам каза е под наем. Тогава изненадите са винаги в повече. Но за всеобща радост Клана поднесоха само приятни изненади. Без някакви ефекти, пиротехники и тем подобни бутафорни чудеса холандците поддържаха залата на градус и забиваха едно след друго култовите си парчета.
За моя радост изсвириха четири от моите най-най-любими техни парчета: Jasmine and Rose, Weak In My Knees, Calling You Out и There's No Tomorrow. Много ми допаднаха и изпълненията на Muscoviet Mosquito, Stranger, A Day и новата им песен Emily (ако не се бъркам). Преди концерта се шегувах, че няма на какво толкова да се танцува, но по време на концерта имаше много поводи човек хубаво да се разкърши. Уверих се защо ги наричат царете на холандския електро-готик. Голяма част от песните бяха клубни, а тези които не бяха бързи ставаха за ритмично поклащане или както аз правех - затваряш си очите и се отпускаш на музиката.
Нито публиката се изморяваше от Клана, нито те от нас. За всеобща изненада Рони и тайфа излязоха на общо 3 биса и изобщо не се пестяха. Настроението беше толкова на градус, че когато Рони каза, че това е всичко от тях на нас просто не ни се вярваше. Сигурно, ако зависеше от нас щяхме да ги изкарваме на бисове докато вече не могат и една нота да изсвирят от изтощение.
Това за което мога да съжалявам е, че не останах на афтърпартито, което също е било на 4ти КМ. Пускали са хубава музика, имало е весели моменти и най-важното е, че Клана са се смесили с всички останали. За сетен път не отивам на афтърпарти и за сетен път после съжалявам. Но какво да се прави съвсем без крака бях останал от всичкото това висене. Разбираемо една готик група няма да излезе в 19:00 да пее, но пък и 22:45 не е никак раничко, а ако до тогава си чакал на крака си оправдан след края на концерта да си тръгнеш.
Изключвайки технически проблеми,
няколкото малки инцидента (добре де, при единия почти до бой се стигна) и неприятното задимяване на малката зала от цигари и джойнт, концертът на Клан ъф Займъкс си беше върхът и със сигурност искам отново да ги видя на живо! А, през това време си пожелавам концерт или на Дайне Лакайен или на Апоптигма Берцерк *доволно*!
No comments:
Post a Comment