The Knife с нов албум?

Сънувам или наистина Карин Дрейер Андершон и Улоф Андершон работят по нов албум? За момента всичко е в кръга на вероятностите, но ако вярваме на съобщението разпространено от техния официален сайт, то дуото от Стокхолм ще започне работа по ОПЕРА! Правилно! Датският Хотел Про Форма е поканил Андершон да напишат музиката и да напишат либретото за опера (а, може би оперета). Не се и съмнявам, че какво излезе изпод техните ръце ще граничи с перфектното, въпреки че начинанието, което са поели е доста нетипично. Резултатът ще е изненада както за нас, така и за тях самите. Без съмнение. А, това дали официално ще излезе като студиен албум е в нашите надежди.

До тогава с трепет ще очакваме соло дебютите на Карин и Улоф!

Zeigeist - малките братовчеди на The Knife

Някой беше казал, че качествената електронна музика си заминавала! Да бе да! Значи или се кефи само на някакви глуповати хаус сетове или не си прави труда да отвори уши за добрите неща идващи от близо и далеч. Е, в случая Zeigeist идват някъде от средата, по-скоро от студена Швеция. Те са поредното доказателство, че в Швеция музиката не е просто бизнес, а национално занимание, имайки предвид всички прекрасни неща дошли от родината на Пипи. Групата се състои от Мария Н., Пер С., Матиас Б., Никлас Х. и Андреас С., като всеки от тях отговаря за музикалната и визуалната цялост на проекта.

Та, да се върнем към Zeigeist, чието име буквално се чете Цайтгайст и на немски означава Духът на времето. Не, не са вдъхновени от албума на Смешинг Пъмпкинс "Zeitgeist", а и са страшно далеч от тяхното звучене. Ако трябва да ги сравняваме с някоя група, то най-точното сравнение би било с The Knife. Със сигурност не звучат едно към едно, но определено човек лесно може да направи асоциациите. Най-правилно е да ги оприлича на поп версия на гениалното дуо от Стокхолм. Не, че Zeigeist не успяват да се докажат с дебютния си албум "The Jade Motel". Още по-хубавото е, че групата освен, че прави чудесна музика също така изнася и доста интересни шоута, доказвайки, че музиката се възприема с всички сетива.

В общи линии "The Jade Motel" е от онези албуми за които не се говори, а направо се пуска и се слуша от до. Няма гаранция, че ще запали искрата, но след 1-2 прослушвания започва да се усеща магията на сделаното в Швеция. А, там магия има толкова много, че вече четири десетилетия зареждат цял свят с нея. Задължително чуйте трибюта им към вечната песен на Кейт Буш "Running Up The Hill" - Tar Heart и Cuffs и Black Milk, където Дъ Найф среща Сизър Систърс.

Сантоголд - златното откритие!

Рядко се случва на музикалния небосклон да се появи име, което моментално да привлече вниманието ми. Не само, че го привлече, а дори успя да го закове. Съвсем изненадващо преди броени седмици се натъкнах на едно малко музикално съкровище скрило се зад Океана.

Тази златна находка се казва Санти Уайт, подвизаваща се под сценичния псевдоним Сантоголд (Santogold). Родената на 25 септември 1976 г. Санти е един от големите музикални дебюти за минаваща вече леко скучновата 2008 година. За разлика от дебютиращите си колежки Кейти Пери, Лейди ГаГа и разни други куклички, госпожица Уайт предлага далеч не толкова комерсиален звук на определено доста по-високо равнище. Едноименният й албум представлява умела комбинация от качествена електронна музика, лиричен хип-хоп, фънк, соул, та чак до алтърнатив рок. Не е лесно в ситуацията на съвременната музика да правиш толкова разнообразен албум, имайки предвид все по-голяма липса на музикална ориентация сред музикалната аудитория. Слушателите като че ли "затъпяха" покрай толкова много Риана, Бионсе и разни горилоподобни рапери, които имат да споделят на феновете си само тревогите около новите коли и цицорестите мадами.

За наша всеобща радост черната музика все още не се е предала и добри момичета като Сантоголд разказват играта на чадърени мадмоазели и дебологъзи фръцли, които извиват глас в напредвара коя по-скъпи ланци си е окичила на хубавото вратле. Не, че и Санти Уайт не носи ланци, но тя е далеч от тази посредствена МТВ култура, която като че ли дава уроци за стил, но не и за музиката като начин на живот. Бих казал, че Сантоголд е естественият отговор на Щатите на британското чудо от Шри Ланка M.I.A., та дори прави заявка за още по-висок дебютен успех. Сравнението не е никак случайно, защото и двете екзотични певици са работили с небезизвестния диджей Дипло. А, скоро може да очакваме и колаборация между Матанги и Санти, която убеден съм ще бъде в пъти по-добра от безмислените кълчотения и глуповати напявания на Шакира и Бионсе.

Санти предлага не само интересна смесица от стилове, но и собствен, на моменти леко кичозен начин на обличане, чрез който демонстрира своята независимост и свободомислие. В интервютата, които дава се има за всичко друго, но и не за звезда както други новопръкнали се старлетки пробутват на всеки таблоид, които ги пресрещне на първия ъгъл зад Макдоналдс. На Сантоголд изобщо не й пука нито за това как мислят другите за начина й на обличане, нито пък за коментарите им относно музиката, която прави. Без много да се задълбочава човек може да усети, че Santogold е правен с изключително много желание, хъс и най-вече е продукт на купонджий, които могат да работят на ниво без да се вземат насериозно.

Сантоголд е включена в топ 10 на музикалната мрежа Last.fm за най-добър дебют за 2008. Поставена на престижното 10 място Санти дава заявка за едно от най-големите открития на годината. С издадени вече четири сингъла и цял хитов албум Сантоголд не се спира до тук с музикалния си поход. Има съвместни участия с M.I.A., Бьорк, Колдплей и Architecture in Helsinki, като също така гостува на множество фестивали и изнася собствени концерти. Как ще се развива кариерата й само съдбата знае, но би била истинска загуба на талант, ако се изгуби в морето на евтината комерсиалност и безвкусна поп култура.