Tuesday 26 December 2006

Качествен поп полъх : Nelly Furtado - Loose

Вместо био

Нели Фуртадо
е всичко друго, но не и някое непознато име в доста просторното световно музикално пространство. Всички помним изключителният хит от дебютния й албум Whoa, Nelly! - I'm Like A Bird. Песен, която изстреля Нели в небосклона и я превърна в едно от най-добрите попадения в канадската музика за 2000 година и успешно задържа позициите си с последвалия албум Foklore (2003). Със запомнящия си се глас и приятна екзотична външност канадката с португалска кръв успя да поднесе една приятна разтуха в и без това доста безличната откъм албуми 2006 година със своя трети подред албум Loose.

Loose може да бъде разглеждан като ново търсене на звук след далеч по-слабо приетият й втори албум. Въпреки, че доста критици определят Foklore като доста зрял албум с качествени балади, самият той така и не успя да отговори на общите очакванията на почитателите на Фуртадо. Loose спокойно може да бъде определен като комерсиален, но в никакъв случай като поредната тава имаща основно пълнеж и някоя стойностна песен за цвят. Една от основните забележки, които някои нейни фенове отправят към Фуртадо е, че се е обърнала към Timbaland (един от най-добрите продуценти в комерсиалния музикален бизнес) в отчаян опит да спаси кариерата си и да изплува с нещо ново, което да възвърне славата й от ерата Whoa, Nelly!.


Loose


"Afraid" - първата от общо трите дуетни песни в албума. Лично за мен една от най-добрите песни в албума, подходящо избрана като едно приятно плахо начало на нов период. Страхът от самотата, от отхвърлянето и неспособността да намерим ориентира в живота си е водещият мотив в трака, която чрез своята сила дава кураж на слушателя да продължи напред. Единственото, което не харесвам е неадекватното рап включване на никому неизвестния рапер Attitude, което за моя радост е компенсирано от весел детски хор.

"Maneater" - пилотният сингъл за Европа, който с ритник във вратата съобщи за пристигането на един нов и доста силен албум от страна на Нели Фуртадо. Раздвижеността, ритъма и семплият текст правят песента подходяща за всякакви забави. Не случайно тя се превърна и в един от най-големите хитове в кариерата на канадката поради подходящото дискотечно звучене. Ремиксите на песента са още по-раздвижени и често се въртят в клубовете.

"Promiscuous" - втората дуетна песен в албума и личният ми денс-хит за 2006 година. Неангажиращо, леко перверзно раздвижено звучене, което подканя към разгорещяване на денсинга. Тимбаленд определено се е постарал рапирането му да звучи адекватно и приятно с цялата песен, без да се натрапва или да измества Фуртадо. Пилотният сингъл за Щатите се оказа по-голям хит дори и от спряганата за най-гореща песен на 2006 Maneater.

"Glow" - продължава печелившата формула на предните три трака в албума. Танцувалният ритъм продължава, купонът е в разгара си и слушателят продължава да бъде на градус. Подходяща за дискотеките песен, която заслужава и някой друг по-забързан ремикс. За съжаление една от много хубави песни, които ще си останат само в албума и ще останат поне засега незабелязани.

"Showtime" - първата балада в плейлиста, която напомня, че канадката освен да ни накара да танцуваме до забрава, не е забаравила да пее хубави неща от предния си албум Foklore. Самата балада не е кой знае колко запомняща се, но може да се разглежда и като желание на Нели да поуспокой малко темпото преди още една порция хитове.

"No Hay Igual" -(Нямащ равен на себе си) пилотният сингъл за Латинска Америка, раздвижена свежа песен, която за съжаление в България почти не се върти. Първата от двете песни на испански език в албума. Този път Фуртадо е подходила по-различно и не е записала нито една песен на португалски, а е решила да привлече вниманието на доста големия испаноезичен пазар. Във видео версията има и включване и от незнаен за нас (поне в Европа) рапер , който нарежда на испански, но някак си цялата песен звучи повече окепазено, отколкото да се добавя ритъм в нея.

"Te Busque" - е дуетната й песен с Juanes, станал известен в България с доста въртяната La Camisa Negra. Приятн баладка, в която се месят английски и испански и е подходяща за по-лична обстановка.

"Say It Right" - една от песните избрани да видят бял свят като сингъл, тя може да се определи като раздвижена балада, която поне за мен е едно приятно завръщане към най-първия албум на Нели.

"Do It" - лека танцувална песен, която малко седи като пълнеж заобиколена основно от балади. Далеч по-комфортно щеше да й бъде някъде при първите 5 трака от листата, но пък изборът и да се сложи тук е може би и за да се преповдигне настроението след вече баладичното звучене на втората половина на албума.

"In God's Hands" - когато Нели Фуртадо прави красива балада, тя наистина я прави такава. Спокойствието струещо от песента, напомнящо ни за някакъв самотен момент през есента, припомняйки си стари леко позабравени приятели, прави песента още по приятна за душата.

"What I Wanted" - баладите не свършват и това е поредната. За мен лично, нищо кой знае какво, звучаща малко като предния трак. Бих я определил като пълнеж , без който албума няма да загуби почти нищо. Каквото и да е искала Нели , можеше и по-хубаво да си го каже.

"Wait For You" - ако слушате новата тава на Нели от А до Я на този трак ще си кажете "айде, де, тези балади край нямат". Но не се притеснявайте това не е най-баладичният албум на Фуртадо, за справка Foklore ;). Лично не бих определил тази песен като чиста балада, а повече търси да преповтори раздвижената баладичност на Say It Right.

"All Good Things (Come To An End)" - любимата ми балада от Loose. Хубаво звучене, лекота и плавност на мелодията, звучейки като една болезнена, но и същевременно красива раздяла с любим човек. За моя лична радост тази песен видя бял свят и е определено добър избор от страна звукозаписната компания за пореден сингъл. В общата трак-листа бих я сложил на последно място като стойностен край на един силен албум.

"Let My Hair Down" - песен леко звучаща извън целия албум, повлияна от комерсиалната афро-американската култура. Бих я определил като опит за R'n'B звучене, но не много успешен. Албумът печели единствено разнообразие в звученето си, но не засилва стойността си точно чрез този трак. Повече се усеща намесата на Тимбаленд, от колкото голямото желание на Нели да звучи точно така.

"Somebody To Love" - третата раздвижена балада в албума и недвусмислено завръщане към звученето от Whoa, Nelly! . Приятно звучене, но невписващо се в общата картинка на албума. Звучи малко като сложена в последния момент песен, която само да изпълни определената трак квота. В общи линии далеч по-добре щеше да звучи , в които и да е от предните два албума.

Обща оценка за албума: 8,2

Полезни линкове :

видеото към Maneater

видеото към Promiscuous

видеото към No Hay Igual

видеото към Say It Right

видеото към All Good Things (Come To An End)

No comments: