За The KnifeПреди да коментирам личният ми избор за албум на 2006 година ще кажа няколко встъпителни думи и за The Knife, които в България са все още почти непознати.The Knife са независимо електронно дуо от Швеция, състоящо се от Карин Дрейер Андерсон и Олоф Дрейер (сестра и брат), издаващо своите проекти чрез своя собствен лейбъл : Rabbid Records.
Докато дебютният им едноименен албум остава незабелязан, то Deep Cuts от 2003 и Silent Shout от 2006 ги превръщат в едно от най-значимите имена в шведската музика и на европейската електронна сцена. Без съмнение популярност набират след като техният шведски колега - Хосе Гонзалес прави на акустична китара кавър на първия сингъл от Deep Cuts - Heartbeats, песен, която в последствие се използва в рекламата на Sony BRAVIA (рекламата с хилядите топчета, които подскачат по един склон в Сан Франциско), която популяризира освен албума му Veneer , така и The Knife, които по принцип не са склонни тяхнаta музика да се използва за комерсиални цели, но са го сторили от чисто финансови подбуди, за да осъществят до край своя трети албум Silent Shout, който в последствие ще се превърне в истински хит.
Американският сайт Pitchfork посветен на музикалната критика определи Silent Shout като най-добрият албум на 2006.
Карин Дрейер Андерсон е също така и мацката, която изпълнява (личната ми най-любима) What Else Is There? на Royksopp от втория им албум The Understanding.
Silent Shout
Самият албум може да бъде определен освен като най-силният, така и като най-тъмният и тежък като звучене албум на The Knife, който ни отвежда на далечно пътешествие в един прекалено странен за сетивата свят , където реалността се слива с абсурдността, където цветовете преливат в един общ студен нюанс, който ни напомня за скандинавската хладина, допълнена от пронизващия глас на Карин.
"Silent Shout" - песента носеща заглавието на албума не случайно е избрана да бъде първият трак от плейлистата. Начинът , по който започва ни въвежда в един нов непознат за нас свят, изненадващо тъмен и студен, в който има само звук. Звук, стигащ до нас, вибриращ във въздуха и оставящ чувството за някаква особена самота. В този звук се заражда един плътен приглушен глас, който звучи като стон от отвъдното. Стон, който глухо се опитва да разбие ледения и мрачен обков на душата! Видеото към песента е в унисон освен с тази песен , така и с цялата концепция на албума.
"Neverland" - една от най-силните песни в албума, навяваща чрез заглавието за абсурдността на живота. Звукът е по-раздвижен , ледът се разчупва и се внася един приятен живец в гласа на Карин. Вибрациите са заместени от едни по-силни и запомнящи се тонове, изпълващи ни с едно приятно усещане за пътуване към тази Никога(несъществувала) страна.
"The Captain" - лично за мен най-слабият трак от целия албум. Звученето е повече връщане към саунда на дебютния им албум. Тежкият студен металически звук оставя едно тягостно чувство, усеща се едно особена самота чрез доста късното включване на вокала, който е стряскащо модифициран и в типичен за The Knife стил е някак си повече неясно напяване, отколкото открояващи се думи, забиващи се в съзнанието.
"We Share Our Mother's Health" - личният ми фаворит не само заради доста нестандартното заглавие , но и за невероятния подход към самата песен. Началото е плавно като опит за разперване на криле и в един момент всички политат в един забързан такт , идвайки от севера (предполагаемо Скандинавия). Тази песен може да се разглежда и като противовес на студенината заложена в предните три трака, чрез напускането на мрака и студа (we came up from the North, blue hands and a torch) и едно искрено желание за скъсване на оковите. Клипът към песента е анимиран и по един забележителен начин е уловил чудесния замисъл на песента. Една от песните, които правят дуото да звучи наистина иновативно и неподправено.
"Na Na Na" - вече сме в една красива градина, отрупана с плодове, както е обещано в предния трак. Сега е време за приятно отпускане и една плавна приспивна песен. Ако може да се говори за балади при електро-поп-а, то тази песен спокойно може да бъде разглеждана като такава. Силно модифицирания глас на Карин ни напомня , че все пак все още сме в техния красив леден свят.
"Marble House" - единствената дуетна песен в албума. За нея са поканили небезизвестния шведски инди електроник изпълнител Jay-Jay Johansson , който внася забележителна студенина в целия трак посветен на един красив затвор, съществуващ по взаимното съгласие на двамата. Лайтмотивът за самотата и страховете, причинени от нея са най-добре развити в този трак, който леко звучи като мрачна приказка с един неясен край. Клипът към нея има две версии, за мое съжаление съм гледал само едната, но стилът си е все така нестандартно издържан.
"Like A Pen" - последният сингъл от Silent Shout. Шушулките от ледения затвор се топят и е време за бягство. Някъде далеч, някъде , където самотата не е единственият изход и където топлината те обгръща отвсякъде. Градусът се покачва докато не стигне непоносимостта и вече изхода се вижда, но дали ще се стигне. Видеото е повече от странно, по-добре да се гледа, защото чрез описания трудно може да се схване.
"From Off To On" - Спокойна и отпускаща песен, която чрез плавното си звучене ни навява за желаното спокойствие след един дълъг и изморителен ден. Самотата продължава да струе и от този трак, в който се пее за монотонността и безличността на живота на обикновения човечец. Самото повтаряне на "from off to on" създава чувството за една повтаряемост. Още една тяхна песен, която може да мине за балада.
"Forest Families" - вторият по сила трак поне за мен. Началото ни прокарва през някаква непозната гъста гора плавно и тихо. Спокойният глас на Карин разказва стряскащата история за срама, криенето и бремето от миналото на нашите близки , стоварващо се върху нас. Усеща се някаква угнетеност в цялата песен, която може да се посвети на всички хора станали жертва на репресии заради своето различие. Музиката е единственото спасение за момичето, което диша чистия въздух далеч от цивилизацията, намиращо се не по собствено желание в пълна изолация.
"One Hit" - музиката е най-накрая намерена от самотното момиче, чувството е преповдигнато, търси се групата като спасение от самотата. Масовостта е внесена чрез препокриването на различни модификации на гласа на Карин, характерно за групата. Песента спокойно може да мине за един от по-веселите тракове, напомнящи ни за Deep Cuts албума.
"Still Light" - подходящ завършек за един студен албум, с още по-подходящо заглавие, което ни напомня, че въпреки наближаващия край все още има светлина. Повтарящият се звуков мотив навява за късен час, когато душата и тялото си почиват. Мракът отново е обгърнал героинята на Карин, която е вече изморена , която не знае какво е намерила и дали ще го задържи, но знае, че е време за сън, за почивка от бягството от самотата, защото светлината ще я има и в идващото утро, което може би ще бъде по-добро както за нея така и за нас.
Обща оценка за албума : 9,4
Полезни линкове :
видеото към Silent Shout
видеото към We Share Our Mother's Health
видеото към Marble House
видеoто към Like A Pen
класацията на Pitchfork Media за 50те най-добри албума на 2006
No comments:
Post a Comment