Wednesday 27 December 2006

Успех или провал? Enigma - A Posteriori

Ако Enigma не ви говори абсолютно нищо то значи вие сте :
а) спали дълбок зимен сън, докато музиката през последните 20 години се развиваше
б) слушате предимно само един стил музика, който определено не е New Age
в) не проявявате никакъв интерес към по-некомерсиалната музика
г) имате слаба музикална култура

Най-лесно липсата ви на познания относно Енигма може да си наваксате чрез интернет и безплатно се сдобиете или с пълната им дискография или поне с някоя друга тяхна по-известна песен. Историята на проекта наречен Енигма (загадка) е дълъг и осеян с доста добри албуми, които може да се каже, че направиха път за New Age музиката в световното музикално пространство. Начело на Енигма е румънецът Майкъл (Мишел, Михаел) Крету и съпругата му Сандра Крету (вокалистка на друг вече бивш проект на своя съпруг - Sandra) заедно с редица гостуващи изпълнители (най-чест е личният любимец Андрю Доналдс, пеещ най-вече в последните два албума).

Станали изключително известни с дебютния си албум MCMXC A.D (1990 г. сл. Хр) и не по-малко хитовия The Cross of Changes , Енигма продължават да изненадват феновете си с всеки нов албум, който реализират. Започвайки с грегориански напеви, вдъхновили по-късни проекти като Era и Gregorian, минавайки през заемки от етно звученето от различни точки на света и познати семпли , Енигма развиват едно собствено звучене, което трудно може да се сбърка, а все по-често се копира.
Въпреки, че Енигма никога не успяха да преповторят успеха си от дебютния си албум, те продължават да бъдат сред най-добрите в своята сфера, поднасяйки нови изненади на слушателите си. Въпреки желанието за едно ново звучене Майкъл Крету многократно и от доста страни беше критукуван за последния си албум Voyageur, който беше определен като рязко отклоняване от типичния Енигма звук в полза на далеч по-поп звученето, може би с цел да стане по-достъпно за масовия слушател. За мен лично Е5 е един хубав албум, който въпреки различното си звучене има достатъчно много качествени неща, които може да предложи (за справка Boum-Boum, Look of Today, Voyageur).


Е6 във времевата линия на Енигма е албум с още по-различно звучене дори и от особено критикувания "Пътешественик", но този път не заради комерсиалност на траковете, а заради безличност на звученето. Претупаност на песните и симплифициране на саунда са критиките отправени към албума, чието име в буквален превод е "В последствие". Както някои доста върли фенове на Енигма казват : В последствие нищо!
Но албумът въпреки своята различност в никакъв случай, не е за пренебрегване. Ако сте прекалено отдадени на първите два албума на Крету и компания, то тогава има причина да се сърдите на новия звук. Ако сте просто меломан нищо няма да ви навредите да се отдадете на A Posteriori. Иновативното в този албум е цялостта на композицията, което е ооформена като сет, т.е. траковете вървят сливайки се един с друг без да се накъсва звука.
За мен лично албумът е много интересен, защото чисто концептуално може да се разглежда като едно космическо пътуване в търсене на новото и непознатото. Пътешествието ни се води от Крету, а красивите вокали на гостуващите изпълнители са бордовия екипаж, които допринасят за изключително приятното ни пътешествие в дълбокия студен Космос.


"Eppur Si Muove" - ефирно начало на един космичен албум. Извирането от безкрайността, формирането на живота, първите трептения на одухотвореността. Появява се нещо ново и непознато, звученето е леко и плавно , латинския напев напомня за старите проекти на Енигма, отправена към ново пътешествие, този път с една по-нестандартна дестинация.

"Feel Me Heaven" - излитането от повърхността на Синята планета е успешно и напред е само безкрайността на тъмния Космос, някъде където е може би и обещаният рай. Транс звученето оставя впечатлението за безтегловност, за свобода и невероятна близост до неподправената красота.

"Dreaming of Andromeda" - космическото пътуване продължава към съзвездието Андромеда, обгърнато от мистичност. Чувството за далечно пътуване към новото и непознатото се засилва от повтарящия се ритъм, като че ли подминаваме звезда след звезда, и потъваме в тъмата на Космоса. Красивият "оперен" глас кънти навсякъде, внасяйки още повече чувството за едно откъсване от земното.

"Dancing with Mephisto" - пътят към Рая минава през Пъкъла, управляван от Дявола. Изкушението е неизбежно, само един единствен танц с Черният Ангел, само един последен поглед към вече далечната Земя. Френските лирики напомнят за мистицизма на Средновековието, когато страхът от дявола и неговите изкушения са били водещи в живота на обикновения човек. Пронизващият женски глас като че ли напомня, че Дявола няма истинско лице, той приема такива образи, които най-лесно ще ни подлъжат.

"Northern Lights" - Северното сияние, безброй преливащи един в друг цветове, невъзможно красива гледка, която дори и човешкото око може да съзре на собствената си планета. Чистотата на звученето подсказва, че сме напуснали пределите на царството на Мефисто и въпреки неговите/нейните изкушения продължаваме своето пътуване напред. Колкото до самия трак просто едно приятно лирическо допълнение към общото звучене на албума, но и без бего A Posteriori ще го бъде.

"Invisible Love" - любовта не се вижда, тя се усеща. Трак внасящ сравнително ново звучене за Енигма, но по никакъв начин не нарушаващ идеината концепция на албума. Космическото и безплътното продължават да царуват и тук, напомняйки ни, че любовта не познава граници и форми. Самотният глас в космоса е може би в едно непрестанно търсене на своята вечна и неподправена любов, намерила подслон на някоя далечна ярка звезда.

"Message from Io" - Йо, най-вътрешната луна на Юпитер, кръстена на образ от гръцката митология, ни изпраща неясно послание, а може би и някакво пожелание по време на дългото ни пътуване към този нов свят. Лекото пулсиране навява за вечната повтаряемост в Космоса, така непознат за простия човешки ум.

"Hello and Wellcome" - е една далеч по-сполучлива преработка на познатия ни последен сингъл на Енигма, посветен на немския боксьорФеликс Щурм. Новата преработка отлично се включва в цялата композиция, давайки идеята за среща с нова цивилизация, която миролюбиво ни посреща и кани на гости. Това е кулминационният момент от нашето пътуване, целта е постигната.

"20,000 Miles Over The Sea" - върховият момент е минал, време е за плавно завръщане по вече познатият ни път към нашата майка Земя. Вече сме толкова близо до нея, че можем да я видим в цялата й красота. Латинските напеви подсилват усещането за приближаването на познатото, което сега ни е още по мило и драго на душата. Един призив да пазим своят дом, защото втори шанс едва ли ще ни бъде даден.

"Sitting On The Moon" - космическият пътник не бърза да се завръща на Земята, отдалеч тя е толкова красива, а и има все още малко време за размишление. Някъде в лунното Морето на спокойствието отправяме поглед към своя дом. Правим равносметка за всичко сторени, за успехите и провалите , за стойността на емоционалната ни цялост. Стойностен трак, един от наистина повече от добре издържани в познатия ни стил на Енигма, напомнящ ни леко за старото им звучене.

"The Alchemist" - размислите и страстите на Луната, намират своята по-тъмна половина. Животът на Земята е красив, но ние сами унищожаваме както своя дом, така и самите себе си. Човешката история е изпълнена с прекалено много обрати, с прекалено много грешки. Равносметката се оказва повече от печална за пътника, който осъзнава, че завръщането не е нищо повече от продължаване на незабележимата агония на човечеството. Без да осъзнаваме вървим към своя край и единственото спасение е някъде далеч.

"Goodbye Milky Way" - най-добрият трак в целия албум (поне за мен). Вече не знаем дали да се върнем на Земята или да продължим своето пътешествие в безкрайния Космос. Мисията е вече приключила и няма време за губене. Напевът е тъжен, меланхоличен, на моменти болезнен , навят от мисълта, че повече няма да видим децата на Слънцето. Сбогуването с Млечния път е сбогуване с всичко познато, пътешествието е неясно, рисково, но повече от нужно. Повече от подходящ завършек за космическото пътуване наречено "A Posteriori", с обещанията за едно ново начало някъде далеч от тук и сега.

Обща оценка за албума : 7,0

No comments: