Впечатления от видеото на Röyksopp - What Else Is There?

Снощи се бях впуснал в дебрите на емоциите и веднага си пуснах любимата си песен на Röyksopp "What Else Is There?", която винаги ми е въздействала по един особен и неповторим начин. Та, слушайки си песента си спомних, че в първи курс имахме да правим анализ на видео клип и аз моментално знаех какво ще анализирам. Издирих си умотворенията от преди две години и ги пускам в оригиналния им вид. Песента ми е любима още от преди времето да стана супер запален по шведското дуо Дъ Найф и може да се каже, че е изиграла съществена роля в навлизането ми в земите на скандинавската електроника.



Музика: Röyksopp
Текст : Карин Дрейер Андершон
Изпълнител на песента : Карин Дрейер Андершон
Аранжимент : Торбьорн Брундтланд и Свейн Берге
Режисьор : Мартин де Тура
Албум : The Understanding (официално издаден 12.07.2005г.)
Сингъл : What Else Is There? (официално издаден 05.12.2005г.)
Лейбъл : Astralwerks
В клипа участват : Карин Дрейер Андершон и Мариане Шрьодер


Студените и пронизващи вокали на Андершон, от шведското електропоп дуо The Knife, често сравнявани с тези на Björk, заедно с мистичната подобна на кошмар концепция на видеоклипа, създават усещането за един ясен баланс между визуална реализация на текста и допълнителна символика от страна на самия режисьор.

Идеята за съня недвусмислено е изразена чрез движещата се във въздуха героиня, която търси самата себе си в напълно пустия свят около нея. Видеото не случайно започва в звуково отношение като някакво стремително гмурване в мрачен сън, а в визуално като реене по средата на пътя, през който е миналата бурята, навлизайки в кошамара. Самата буря, която изтръгва къщите, политащи в небето и осейва пътищата с перата на безброй птици, станали нейни жертви, говори за интензитета на самия катаклизъм, който е индикатор на моментното емоционално състояние на героинята. Различните символи на природното бедствие са летящите къщи, мълниите озаряващи небето, осеяността на пътя с пера, черното куче застанало в профил и реещите си кабели, всички създаващи мистичния, зловещ и силноемоционално натоварен характер на съня и депресивността струеща от самотата. Героинята определя самата себе си като бурята, но въпреки всички светкавици и гръмотевици, човекът, чийето внимание иска да привлече все така не я забелязва, както сама горчиво споделя в текста. Пътят, по който се рее, е пуст , неосветен и дълъг, а тя самата е боса, всичко това навяващо , че ще трябва да преодолее много трудности докато отново успее да спечели доверието на човека, когото е изгубила.

Не е ясно точно каква грешка е допуснала, но млякото , което се стича по десния й крак , капейки върху мрачния път може да бъде свързано с изгубването на невиността на връзката й с този човек. По този начин може да приемем, че кучето легнало на пътя е нещо като единственото желание, което има тя в момента, но го подминава неможейки все още да разбере самата себе си. Продължавайки по своя път не спира да размишлява върху това колко е важен този човек, опреличен от нея като самото слънце, което отново ще върне светлината в нейния самотен свят.

В търсене на отговора на въпроса „Какво друго има?”, тя търси самата себе си във всяко кътче на собственото си подсъзнание. Гората , в която навлиза е без ясен път, говорейки за една безизходност от ситуацията, чувство засилващо вилнеещата буря някъде далеч от нея. Мъгливите и сумрачни кътчета, пушещите гъби (скрит символ на норвежкото дуо) и гъстотата на растителността дават ясна картина за тъгата и студенината обзели душата на героинятта. А някъде там в гората намира постоянно осветявана къща, която символизира и нейното съзнание, пропито от егоизъм, желание за контрол и високомерие загатнати в самия текст. Занемареността на повечето стаи и липсата на светлина в тях създава чувството за една западналост в мисленето и прекаленото много грешки допускани от нея самата. Може би точно те са тези, които са виновни за раздялата й с любимия човек, а и продължават да я карат да изпитва съмнение спрямо него, обвинявайки го, че има тайни от нея.

Визуалните картини като класическия натюрморт и женското аристократично облекло от ХVI век, говорят за една закостенялост на мисленето, останало някъде в пределите на самовлюбеността и лакомията, изразени чрез вглъбяването в собствения образ и отрупната маса. Ябълката, която отхапва е типичен символ на грехопадението, допълнително изразено от космите , които израстват от нея и я правят крайно отблъскваща. Героинята намирайки първообразът си, бурята се засилва визуално, музиката става по-рязка до кулминационния момент, който тя самата попада в окото на ураганния вятър, който я подмята в различни посоки, говорейки за чувството й за безизходица. Поставяйки ръцете си върху живият образ от картината, героинята се опитва да разбере къде е грешката й и как може да я поправи, единствено и само чрез собственото си съзнание.

Краят на кошмара е загатнат с утехата, която героинята търси загъвайки се с юргана, чакайки утрото да настъпи. Тя няма вече какво да сподели със самата себе си и остава единствено музиката, която е началото на края на съня : движението по пътя се ускорява, появява се човек и слънцето е на път да изгрее. С това не само, че приключва кошмара, но може би и поставя началото на една нова самоосъзнатост, в стремежа да се върне любимия човек.

Review: Fever Ray - Fever Ray

It's out!!! Karin Drejer Andersson of The Knife released her solo album under the Fever Ray moniker and it is breathtaking. I am pretty sure that this will be one of the best electronic/alternative albums of 2009. The debut album was officially released on 18th January in Sweden and on 23rd January worldwide. After spending several years as the vocalist of the indie rock group Honey Is Cool and then becoming one half of the most successful Swedish electronic duo ever The Knife Karin Drejer Andersson offers a new portion of her world of music, which is gloomy, mysterious and constantly changing, filled with pain and desire, hope and nostalgia. "Fever Ray" carries the dark spirit of the album "Silent Shout" from The Knife, but it goes even further exploring the dark corners of the mind, the atrocities of life and the belief there is more life than this.

The album is mellow, reminiscent of the artificial sound of a forgotten era. Karin is once again using voice modulation, thus creating duets with herself. At first listen once could mistake "Fever Ray" as a new The Knife release, but after spending some more time alone with Fever Ray herself they wouldn't mistake her any longer. The album is anything but radio-friendly, I just can't imagine how tracks like "Triangle Walks" or "If I Had a Heart" could be played on most commercial stations. I do hope it's going to be received well by critics and I hope that they will not compare Karin's work in The Knife with her solo carrier, as these are two separate projects.

Tracks you should hear: "If I Had a Heart", "When I Grow Up", "Triangle Walks" and "Concrete Walls" (to be honest you have to hear the whole album)

Two thumbs up and a 10 out of 10.



First single "If I Had a Heart"

Fever Ray's first video

Fever Ray (real name Karin Drejer Andersson) has released her first official video clip and again she shows why The Knife and anything connecting with this excellent Swedish group is astonishing. The video is bizarre as expected and in the same time carries the unique spirit of Karin. What is the whole meaning one can only guess, that is why you better see it for yourselves:


If I Had A Heart from Fever Ray on Vimeo.

The Knife with a new album?

News has it that next year The Knife could be releasing some new material. Mrs Rabid has sent a message to everyone subscribed to their mailing list in which she tells us something more about the Swedish siblings' future plans:

T H E K N I F E N E W S

THE KNIFE IS WRITING AN OPERA

Danish Hotel Pro Forma has invited The Knife to write music and libretto for "Tomorrow, in a Year" a Darwin opera.

From hotelproforma.dk:

"In November 2009, it is precisely 150 years since Charles Darwin published The Origin of Species, a work that describes the biological and geological world, as it has come into existence and continues to do so every single day. Our view of the world has been changed for ever as a result of the theory of evolution. Tomorrow, in a year uses Darwin’s way of observing and describing the world. Change as a process and the interrelationship of all things is the basic material of the performance."

Olof Dreijer is now at a field recordning in the Amazon to record animals, fish and plants.

Read more at Hotel Pro Forma.dk:
http://www.hotelproforma.dk/side.asp?side=2&id=438&ver=uk

Premiere will be in Copenhagen September 2009.

Love,
Frau Rabid

http://www.theknife.net

There is still no information whether this is going to be released as an official album or it will be just a teaser. Waiting for more news from Frau Rabid.

Fever Ray

Преди известно време официалният сайт на шведското електро дуо Дъ Найф разпространи новината, че Карин и Улоф ще пишат опера(ета) и ентусиазмът в мен се събуди с пълна пара. Докато гладно чакаме нов материал от тях стана ясно, че дебютният соло албум на Карин е готов. На 18 март 2009 на бял свят излиза албумът на Fever Ray "Fever Ray", в който лудата мадама от Гьотеборг ще покаже новото си лице. Впрочем на сайта може вече да се чуе пилотният сингъл от албума. Ако трябва да бъда честен тази песен звучи невероятно!

Може би за мнозина няма нищо кой знае какво в това жена да пее с модулиран глас звучейки като мъж, но мис Андершон е от онези хора, които успяват точно с нестандартния си подход към музиката да я направят чаровна. Без съмнение за тези, които са пропуснали да отделят време на най-добрата електронна група излязла от Швеция, песента "If I Had A Heart" ще им се стори леко необичайна. Но след 2-3 прослушвания зарибяването е неизбежно, а това означава албум-зарибявка. И да - Карин определено е успяла да запази духа на Дъ Найф, но и да придаде собствено звучене. Ехх, размечтах се и вече нямам търпение да дойде 18 март. Стискайте палци албумчето да изтече преди това :)!

The Knife с нов албум?

Сънувам или наистина Карин Дрейер Андершон и Улоф Андершон работят по нов албум? За момента всичко е в кръга на вероятностите, но ако вярваме на съобщението разпространено от техния официален сайт, то дуото от Стокхолм ще започне работа по ОПЕРА! Правилно! Датският Хотел Про Форма е поканил Андершон да напишат музиката и да напишат либретото за опера (а, може би оперета). Не се и съмнявам, че какво излезе изпод техните ръце ще граничи с перфектното, въпреки че начинанието, което са поели е доста нетипично. Резултатът ще е изненада както за нас, така и за тях самите. Без съмнение. А, това дали официално ще излезе като студиен албум е в нашите надежди.

До тогава с трепет ще очакваме соло дебютите на Карин и Улоф!

Zeigeist - малките братовчеди на The Knife

Някой беше казал, че качествената електронна музика си заминавала! Да бе да! Значи или се кефи само на някакви глуповати хаус сетове или не си прави труда да отвори уши за добрите неща идващи от близо и далеч. Е, в случая Zeigeist идват някъде от средата, по-скоро от студена Швеция. Те са поредното доказателство, че в Швеция музиката не е просто бизнес, а национално занимание, имайки предвид всички прекрасни неща дошли от родината на Пипи. Групата се състои от Мария Н., Пер С., Матиас Б., Никлас Х. и Андреас С., като всеки от тях отговаря за музикалната и визуалната цялост на проекта.

Та, да се върнем към Zeigeist, чието име буквално се чете Цайтгайст и на немски означава Духът на времето. Не, не са вдъхновени от албума на Смешинг Пъмпкинс "Zeitgeist", а и са страшно далеч от тяхното звучене. Ако трябва да ги сравняваме с някоя група, то най-точното сравнение би било с The Knife. Със сигурност не звучат едно към едно, но определено човек лесно може да направи асоциациите. Най-правилно е да ги оприлича на поп версия на гениалното дуо от Стокхолм. Не, че Zeigeist не успяват да се докажат с дебютния си албум "The Jade Motel". Още по-хубавото е, че групата освен, че прави чудесна музика също така изнася и доста интересни шоута, доказвайки, че музиката се възприема с всички сетива.

В общи линии "The Jade Motel" е от онези албуми за които не се говори, а направо се пуска и се слуша от до. Няма гаранция, че ще запали искрата, но след 1-2 прослушвания започва да се усеща магията на сделаното в Швеция. А, там магия има толкова много, че вече четири десетилетия зареждат цял свят с нея. Задължително чуйте трибюта им към вечната песен на Кейт Буш "Running Up The Hill" - Tar Heart и Cuffs и Black Milk, където Дъ Найф среща Сизър Систърс.

Албум на 2006 : The Knife - Silent Shout

За The Knife

Преди да коментирам личният ми избор за албум на 2006 година ще кажа няколко встъпителни думи и за The Knife, които в България са все още почти непознати.The Knife са независимо електронно дуо от Швеция, състоящо се от Карин Дрейер Андерсон и Олоф Дрейер (сестра и брат), издаващо своите проекти чрез своя собствен лейбъл : Rabbid Records.

Сформирано през 1999 година, дуото има вече три албума, 13 сингъла и едно лайв DVD в дискографията си.В стилово отношение биват най-често причислявани към електронната музика, в частност електро-поп-а и са част от новопоявилата се електро-клаш вълна, добиваща популярност в последните 5-6 години. Дуото е известно както с експериментално си звучене, така и с откровено нестандартното си присъствие на сцената и визуализирането на техните идеи чрез видеоклиповете им. Друго характерно за The Knife е тяхната изключителна независимост както в музикално, така и в продуцентско отношение. Те подхождат по-доста нетрадиционен начин въпреки своята популярност, отказващи медийни изяви, нетърсещи комерсиалност, както и практиката им да избягват фотосесии. Малкото снимки на дуото са често с маски, които по думите на Карин имат за цел да скрият образите им, защото в техния случай музиката е по-важна, отколкото те самите. Тази практика те продължиха и в първото си турне, по време на което всички билети се разпродадоха като топъл хляб и дори се наложи да има допълнителни гигове (особено в Щатите). На всичките си концерти Карин и Олоф излязоха облечени така че да закрият лицата си, в сравнително тъмни зали, където публиката беше оставяна да разчита на светлинните ефекти , музиката , която ги обгръща и на забележителния глас на шведката.

Докато дебютният им едноименен албум остава незабелязан, то Deep Cuts от 2003 и Silent Shout от 2006 ги превръщат в едно от най-значимите имена в шведската музика и на европейската електронна сцена. Без съмнение популярност набират след като техният шведски колега - Хосе Гонзалес прави на акустична китара кавър на първия сингъл от Deep Cuts - Heartbeats, песен, която в последствие се използва в рекламата на Sony BRAVIA (рекламата с хилядите топчета, които подскачат по един склон в Сан Франциско), която популяризира освен албума му Veneer , така и The Knife, които по принцип не са склонни тяхнаta музика да се използва за комерсиални цели, но са го сторили от чисто финансови подбуди, за да осъществят до край своя трети албум Silent Shout, който в последствие ще се превърне в истински хит.
Американският сайт Pitchfork посветен на музикалната критика определи Silent Shout като най-добрият албум на 2006.
Карин Дрейер Андерсон е също така и мацката, която изпълнява (личната ми най-любима) What Else Is There? на Royksopp от втория им албум The Understanding.

Silent Shout

Самият албум може да бъде определен освен като най-силният, така и като най-тъмният и тежък като звучене албум на The Knife, който ни отвежда на далечно пътешествие в един прекалено странен за сетивата свят , където реалността се слива с абсурдността, където цветовете преливат в един общ студен нюанс, който ни напомня за скандинавската хладина, допълнена от пронизващия глас на Карин.

"Silent Shout" - песента носеща заглавието на албума не случайно е избрана да бъде първият трак от плейлистата. Начинът , по който започва ни въвежда в един нов непознат за нас свят, изненадващо тъмен и студен, в който има само звук. Звук, стигащ до нас, вибриращ във въздуха и оставящ чувството за някаква особена самота. В този звук се заражда един плътен приглушен глас, който звучи като стон от отвъдното. Стон, който глухо се опитва да разбие ледения и мрачен обков на душата! Видеото към песента е в унисон освен с тази песен , така и с цялата концепция на албума.

"Neverland" - една от най-силните песни в албума, навяваща чрез заглавието за абсурдността на живота. Звукът е по-раздвижен , ледът се разчупва и се внася един приятен живец в гласа на Карин. Вибрациите са заместени от едни по-силни и запомнящи се тонове, изпълващи ни с едно приятно усещане за пътуване към тази Никога(несъществувала) страна.

"The Captain" - лично за мен най-слабият трак от целия албум. Звученето е повече връщане към саунда на дебютния им албум. Тежкият студен металически звук оставя едно тягостно чувство, усеща се едно особена самота чрез доста късното включване на вокала, който е стряскащо модифициран и в типичен за The Knife стил е някак си повече неясно напяване, отколкото открояващи се думи, забиващи се в съзнанието.

"We Share Our Mother's Health" - личният ми фаворит не само заради доста нестандартното заглавие , но и за невероятния подход към самата песен. Началото е плавно като опит за разперване на криле и в един момент всички политат в един забързан такт , идвайки от севера (предполагаемо Скандинавия). Тази песен може да се разглежда и като противовес на студенината заложена в предните три трака, чрез напускането на мрака и студа (we came up from the North, blue hands and a torch) и едно искрено желание за скъсване на оковите. Клипът към песента е анимиран и по един забележителен начин е уловил чудесния замисъл на песента. Една от песните, които правят дуото да звучи наистина иновативно и неподправено.

"Na Na Na" - вече сме в една красива градина, отрупана с плодове, както е обещано в предния трак. Сега е време за приятно отпускане и една плавна приспивна песен. Ако може да се говори за балади при електро-поп-а, то тази песен спокойно може да бъде разглеждана като такава. Силно модифицирания глас на Карин ни напомня , че все пак все още сме в техния красив леден свят.

"Marble House" - единствената дуетна песен в албума. За нея са поканили небезизвестния шведски инди електроник изпълнител Jay-Jay Johansson , който внася забележителна студенина в целия трак посветен на един красив затвор, съществуващ по взаимното съгласие на двамата. Лайтмотивът за самотата и страховете, причинени от нея са най-добре развити в този трак, който леко звучи като мрачна приказка с един неясен край. Клипът към нея има две версии, за мое съжаление съм гледал само едната, но стилът си е все така нестандартно издържан.

"Like A Pen" - последният сингъл от Silent Shout. Шушулките от ледения затвор се топят и е време за бягство. Някъде далеч, някъде , където самотата не е единственият изход и където топлината те обгръща отвсякъде. Градусът се покачва докато не стигне непоносимостта и вече изхода се вижда, но дали ще се стигне. Видеото е повече от странно, по-добре да се гледа, защото чрез описания трудно може да се схване.

"From Off To On" - Спокойна и отпускаща песен, която чрез плавното си звучене ни навява за желаното спокойствие след един дълъг и изморителен ден. Самотата продължава да струе и от този трак, в който се пее за монотонността и безличността на живота на обикновения човечец. Самото повтаряне на "from off to on" създава чувството за една повтаряемост. Още една тяхна песен, която може да мине за балада.

"Forest Families" - вторият по сила трак поне за мен. Началото ни прокарва през някаква непозната гъста гора плавно и тихо. Спокойният глас на Карин разказва стряскащата история за срама, криенето и бремето от миналото на нашите близки , стоварващо се върху нас. Усеща се някаква угнетеност в цялата песен, която може да се посвети на всички хора станали жертва на репресии заради своето различие. Музиката е единственото спасение за момичето, което диша чистия въздух далеч от цивилизацията, намиращо се не по собствено желание в пълна изолация.

"One Hit" - музиката е най-накрая намерена от самотното момиче, чувството е преповдигнато, търси се групата като спасение от самотата. Масовостта е внесена чрез препокриването на различни модификации на гласа на Карин, характерно за групата. Песента спокойно може да мине за един от по-веселите тракове, напомнящи ни за Deep Cuts албума.

"Still Light" - подходящ завършек за един студен албум, с още по-подходящо заглавие, което ни напомня, че въпреки наближаващия край все още има светлина. Повтарящият се звуков мотив навява за късен час, когато душата и тялото си почиват. Мракът отново е обгърнал героинята на Карин, която е вече изморена , която не знае какво е намерила и дали ще го задържи, но знае, че е време за сън, за почивка от бягството от самотата, защото светлината ще я има и в идващото утро, което може би ще бъде по-добро както за нея така и за нас.

Обща оценка за албума : 9,4

Полезни линкове :

видеото към Silent Shout

видеото към We Share Our Mother's Health

видеото към Marble House

видеoто към Like A Pen

класацията на Pitchfork Media за 50те най-добри албума на 2006