Впечатления от видеото на Röyksopp - What Else Is There?

Снощи се бях впуснал в дебрите на емоциите и веднага си пуснах любимата си песен на Röyksopp "What Else Is There?", която винаги ми е въздействала по един особен и неповторим начин. Та, слушайки си песента си спомних, че в първи курс имахме да правим анализ на видео клип и аз моментално знаех какво ще анализирам. Издирих си умотворенията от преди две години и ги пускам в оригиналния им вид. Песента ми е любима още от преди времето да стана супер запален по шведското дуо Дъ Найф и може да се каже, че е изиграла съществена роля в навлизането ми в земите на скандинавската електроника.



Музика: Röyksopp
Текст : Карин Дрейер Андершон
Изпълнител на песента : Карин Дрейер Андершон
Аранжимент : Торбьорн Брундтланд и Свейн Берге
Режисьор : Мартин де Тура
Албум : The Understanding (официално издаден 12.07.2005г.)
Сингъл : What Else Is There? (официално издаден 05.12.2005г.)
Лейбъл : Astralwerks
В клипа участват : Карин Дрейер Андершон и Мариане Шрьодер


Студените и пронизващи вокали на Андершон, от шведското електропоп дуо The Knife, често сравнявани с тези на Björk, заедно с мистичната подобна на кошмар концепция на видеоклипа, създават усещането за един ясен баланс между визуална реализация на текста и допълнителна символика от страна на самия режисьор.

Идеята за съня недвусмислено е изразена чрез движещата се във въздуха героиня, която търси самата себе си в напълно пустия свят около нея. Видеото не случайно започва в звуково отношение като някакво стремително гмурване в мрачен сън, а в визуално като реене по средата на пътя, през който е миналата бурята, навлизайки в кошамара. Самата буря, която изтръгва къщите, политащи в небето и осейва пътищата с перата на безброй птици, станали нейни жертви, говори за интензитета на самия катаклизъм, който е индикатор на моментното емоционално състояние на героинята. Различните символи на природното бедствие са летящите къщи, мълниите озаряващи небето, осеяността на пътя с пера, черното куче застанало в профил и реещите си кабели, всички създаващи мистичния, зловещ и силноемоционално натоварен характер на съня и депресивността струеща от самотата. Героинята определя самата себе си като бурята, но въпреки всички светкавици и гръмотевици, човекът, чийето внимание иска да привлече все така не я забелязва, както сама горчиво споделя в текста. Пътят, по който се рее, е пуст , неосветен и дълъг, а тя самата е боса, всичко това навяващо , че ще трябва да преодолее много трудности докато отново успее да спечели доверието на човека, когото е изгубила.

Не е ясно точно каква грешка е допуснала, но млякото , което се стича по десния й крак , капейки върху мрачния път може да бъде свързано с изгубването на невиността на връзката й с този човек. По този начин може да приемем, че кучето легнало на пътя е нещо като единственото желание, което има тя в момента, но го подминава неможейки все още да разбере самата себе си. Продължавайки по своя път не спира да размишлява върху това колко е важен този човек, опреличен от нея като самото слънце, което отново ще върне светлината в нейния самотен свят.

В търсене на отговора на въпроса „Какво друго има?”, тя търси самата себе си във всяко кътче на собственото си подсъзнание. Гората , в която навлиза е без ясен път, говорейки за една безизходност от ситуацията, чувство засилващо вилнеещата буря някъде далеч от нея. Мъгливите и сумрачни кътчета, пушещите гъби (скрит символ на норвежкото дуо) и гъстотата на растителността дават ясна картина за тъгата и студенината обзели душата на героинятта. А някъде там в гората намира постоянно осветявана къща, която символизира и нейното съзнание, пропито от егоизъм, желание за контрол и високомерие загатнати в самия текст. Занемареността на повечето стаи и липсата на светлина в тях създава чувството за една западналост в мисленето и прекаленото много грешки допускани от нея самата. Може би точно те са тези, които са виновни за раздялата й с любимия човек, а и продължават да я карат да изпитва съмнение спрямо него, обвинявайки го, че има тайни от нея.

Визуалните картини като класическия натюрморт и женското аристократично облекло от ХVI век, говорят за една закостенялост на мисленето, останало някъде в пределите на самовлюбеността и лакомията, изразени чрез вглъбяването в собствения образ и отрупната маса. Ябълката, която отхапва е типичен символ на грехопадението, допълнително изразено от космите , които израстват от нея и я правят крайно отблъскваща. Героинята намирайки първообразът си, бурята се засилва визуално, музиката става по-рязка до кулминационния момент, който тя самата попада в окото на ураганния вятър, който я подмята в различни посоки, говорейки за чувството й за безизходица. Поставяйки ръцете си върху живият образ от картината, героинята се опитва да разбере къде е грешката й и как може да я поправи, единствено и само чрез собственото си съзнание.

Краят на кошмара е загатнат с утехата, която героинята търси загъвайки се с юргана, чакайки утрото да настъпи. Тя няма вече какво да сподели със самата себе си и остава единствено музиката, която е началото на края на съня : движението по пътя се ускорява, появява се човек и слънцето е на път да изгрее. С това не само, че приключва кошмара, но може би и поставя началото на една нова самоосъзнатост, в стремежа да се върне любимия човек.

Review: Fever Ray - Fever Ray

It's out!!! Karin Drejer Andersson of The Knife released her solo album under the Fever Ray moniker and it is breathtaking. I am pretty sure that this will be one of the best electronic/alternative albums of 2009. The debut album was officially released on 18th January in Sweden and on 23rd January worldwide. After spending several years as the vocalist of the indie rock group Honey Is Cool and then becoming one half of the most successful Swedish electronic duo ever The Knife Karin Drejer Andersson offers a new portion of her world of music, which is gloomy, mysterious and constantly changing, filled with pain and desire, hope and nostalgia. "Fever Ray" carries the dark spirit of the album "Silent Shout" from The Knife, but it goes even further exploring the dark corners of the mind, the atrocities of life and the belief there is more life than this.

The album is mellow, reminiscent of the artificial sound of a forgotten era. Karin is once again using voice modulation, thus creating duets with herself. At first listen once could mistake "Fever Ray" as a new The Knife release, but after spending some more time alone with Fever Ray herself they wouldn't mistake her any longer. The album is anything but radio-friendly, I just can't imagine how tracks like "Triangle Walks" or "If I Had a Heart" could be played on most commercial stations. I do hope it's going to be received well by critics and I hope that they will not compare Karin's work in The Knife with her solo carrier, as these are two separate projects.

Tracks you should hear: "If I Had a Heart", "When I Grow Up", "Triangle Walks" and "Concrete Walls" (to be honest you have to hear the whole album)

Two thumbs up and a 10 out of 10.



First single "If I Had a Heart"

Fever Ray's first video

Fever Ray (real name Karin Drejer Andersson) has released her first official video clip and again she shows why The Knife and anything connecting with this excellent Swedish group is astonishing. The video is bizarre as expected and in the same time carries the unique spirit of Karin. What is the whole meaning one can only guess, that is why you better see it for yourselves:


If I Had A Heart from Fever Ray on Vimeo.