Моят топ 10 най-слаби албуми за 2008

Освен добри албуми през 2008 излязоха и доста музикални бози. Някои издания бяха отбий номера, а другите като цопване в прясната кал. Едни дебютираха и бързо се взеха насериозно, други отдавна се борят да се задържат на звездния небосклон. Трети пуснаха албум-залъгалка, за да не си губят времето по студиата. В крайна сметка за сетен път се оказа, че това да си изключително добър музикант не винаги е гаранция, че това, което пускаш си заслужава. Е, всеки си има своите падения, въпреки че за някои имам съмнения, че някога са имали възход или изобщо ще проимат. Доста албуми минаха през ушите ми през тази година, но само някои успяха да ме ужасят до толкова, че без много да се замислям да си ги впиша в позорния списък. В никакъв случай не се ограничавам с този топ 10 и да отсека, че това са наистина най-най-слабите албуми за 2008. Нямам физическата възможност да чувам всичко, което се пръква на този свят и затова съм отбрал само от това, което аз лично съм слушал. Искрено съжалявам да включа някои свои лични любимци, но не всичко е любов и сляпо прекланяне пред творчеството им. На тях им пожелавам да се постараят повече със следващата си продукция, а на други по-скоро да приключат с разходките си из музиката и да се отдадат на други хобита.

10. Enya - And Winter Came...

Още едно необяснимо издание от ню-ейдж средите. Еня, която се слави с мудната си продуктивност, но за сметка на това висококачествена продукция този път се е полакомила да пусне Коледен албум. Нищо лошо, ако си Кристина Агилера или Бионсе, но най-голямото име в ню-ейдж музиката с продажби от 45 милиона копия и втората най-известна ирландска музикална личност (само след U2) не може да си позволи да пуска албумчета за утеха. Предполагам, че трябва да се благодаря, че се е постарала цял нов албум да пусне, но от друга страна някак си ме смъдва в сърцето да слушам някакви скучновати кавъри на коледни песни все едно не е можела да седне собствена продукция да запише. Дано следващият й албум не е озаглавен "Easter Is Here..."(Великден е тук)!

9. Era - Reborn

Прераждането на френската ню-ейдж формация водена от Ерик Леви е по-скоро спонтанен музикален аборт, отколкото триумфалното завръщане на създателите на "Ameno". По някакви неясни причини групата се е пренасочила към доста по-поп звученето, правейки някакви неясни опити да използва старото си звучене в по-достъпен за масата формат. Е, получило се е голямо мазало. Изгубила се е цялата магия, която беше създавана с всеки следващ албум. Това, което Ера предлагат е нещо, което да слушаш в колата и когато слезеш дори да не се сещаш кой диск досега се е въртял.

8. Dido - Safe Trip Home

Какво се е случило с прекрасната Дайдо Армстронг? Какво я е избило да се изживява като алтърнатив-псевдо кънтри певица и да реди баналните балади една след друга. След невероятно добрите "No Angel" и "Life For Rent" всички очаквахме Дайдо да надмине себе си и да предложи едно лирично пътешествие към дома на музиката. Вместо това получаваме отегчителен круиз към нищото. Трудно може нещо да хване ухото, едно, че песните са блудкави, друго, че и самата Дайдо не се е презорила кой знае колко.

7. Katy Perry - One Of the Boys

Предполагаемо 2008 беше годината, в която изгря щастливата звезда на младата и напориста американка Кейти Пери. Два изключително успешни сингъла и цял албум зад гърба й. Всичката работа хубава докато не си пуснеш албума и след едно обстойно прослушване не осъзнаеш, че единствените песни, които наистина стават са двата сингъла "I Kissed a Girl" и "Hot n Cold". Казвайки, че стават изобщо не си представям, че ще останат в музикалната история. Текстовете са глуповати, мелодиите като от второкласен американски тинейджърски сериал, а самата сама не може да се намери нито стилово, нито визуално.

6. Lady GaGa - The Fame

Още една новоизгряла старлетка дошла в музикалната индустрия с гръм и трясък, но съдейки по творчеството й май ще излезе през вратичката за кучето. Госпожица Джоан Джерманота добре се е ориентирала с пускането на синглите и човек лесно може да се подлъжи, че албумът й "The Fame" е наистина добър, но истината е по-скоро тъжна. Докат слушах този албум имах чувството, че Мадам ГаГа е израстнала в изключително заможно семейство, в което всичко са й угаждали. Просто няма друг начин да си обясня дразнещото много препратки към популярността, парите и хайлайф животът. Силно се надявам момиченцата, които слушат този албум да не го приемат насериозно, защото почнат ли да се забравят ще завършат като Мадмоазел ГаГа - орисувани и кълчещи се в безвкусни парцалки. Тук е редно да спомена, че гласовата и визуалната й прилика с Кристина Агилера може да й изиграе доста лош номер, имайки предвид колко хора без да се заинтеросоват си мислят, че "Poker Face" и "Let's Dance" са на кака им Криса.

5. Scarlett Johansson - Anywhere I Lay My Head

Понякога от посредствени актриси излиза добри певици, друг път от слаби певици излиза чудесни актриси, но в случая на Скарлет Йохансон се е получило нещо средно. Лично аз никога не съм я възприемал като кой знае каква актриса, но когато се напъна да пее, че чак и албум да издава се оказва, че попрището на певица не е точно за нея. Едно, че по необясними причини е направила цяла тава с кавъри на Том Уейтс, друго, че дори рамото й дадено от Дейвид Бауи не е успяло да спаси албума от посредствеността. Човек само може да се чуди дали не са й стигали хоноратите от филмите, че чак и в музиката се напъна.

4. Madonna - Hard Candy

Ужас и покруса! Мадона се продаде тотално! И то не на кого да е, а на Тимбаленд и Джъстин Тимбърлейк. Това, което се е получило е нещо с неясна форма и още по-озадачаваща стилова принадлежност. Разбирам, че Мадя се старае да се хареса на масовия американски слушател, но чак толкова черен звук ли трябваше да докара? Не вярвам, че някога ще си обясня налието на "Hard Candy" и прилежащите му сингли. Тъжното е, че след убийствен албум като Confessions On A Dance Floor Мадона пуска нещо, в което тук-таме да се намерят 1-2 свестни песни. Всичко останало е като бонус тракове от издание на Хилъри Дъф.

3. Britney Spears - Circus

Ако не за друго то откъм отличен избор за заглавие Бритни трябва да получи златен медал. Видимо след като животът й се превърна в цирк, реши и музиката си да я обърне на арена на позора. Доста бързо изцвъканият "Circus" беше обещаното отмъщение на Спиърс на всички хора, които са превърнали личния й живот в кошмар, хранещ таблоидите всеки ден. Девойката обещаваше по стотиците интервюта, които даваше, че ще срази конкуренцията и ще направи триумфално завръщане на сцената. Чудно за какво завръщане бълнува, имайки предвид, че "Blackout" излезе преди година и пожъна приемлив успех. Но на Бритни й се стори малко и тя побърза да се понапъне за още един албум. Мила Бри, да не беше бързала и да не се беше заканвала толкова много най-добре!

2. P!nk - Funhouse

Имало едно време една Алиша Мур, коят била толкова щура, че се кръстила P!nk и почнала да прави музика от сърце. С времето Алиша започнала да се изчерпва и да буксува. Пуснала един що-годе приличен албум"I'm Not Dead", за да не си помислим, че се е затрила, но в последствие май по-добре да не ни го беше напомняла. През 2008 Пинк отново изгря с петия си студиен албум Funhouse, който по някаква ирония на съдбата е всичко друго, но не и забавен. Не само, че не е весел, а дори е доста тъпичък и скучноват. Освен, че няма нищо забележително в него през цялото време Пинк се грачи за неуспешния си брак и колко е доволно от това, че пак е сама. Хубаво бе, душицо, но 1-2 песни са ни достатъни, за да се уверим в това, а ти цял албум издаде по този повод. Тъжно е да гледаш как едно весело и жизнерадостно момиче се излага с такива ала-баладични бози, в които търси себе. Алиша, нялагай си парцалките, че днеска както си рок-звезда, утре ще станеш продавачка в Уол-Март.


1. Pussycat Dolls - Doll Domination

Какво става когато няколко стриптизьорки псевдо-танцьорки се съберат и почнат да пея? Прекрасна гледка за очите би бил най-уместният отговор, с едничкото допълнението - пълен терор за ухото. Разгологъзените куклички начело с Никол Шерцингер се главозамаяха след успеха на едноименния им първи албум и решиха да ни накажат с още един. Добрата новина е, че все така само Никол пее, а другите се кълчат и отварят в синхрон устенцата си все едно наистина припяват. Лошата новина е, че песните са лигави като азиатско мъчение, а текстовете вредят на умственото равнище. Най-неприятното е, че най-вероятно тази излагация ще си има продължение.

Моят топ 10 албуми за 2008

10. Cansei de Ser Sexy - Donkey

На първо слушане не кой знае какво завръщане след изключително успешния международен дебют на бразилците преди две години. След повторно слушане и съсредоточаване започват да изникват добрите парчета и след още 1-2 прослушвания се оказва, че "Donkey" е истински купон, но с по-малко синтпоп примеси и повече китари. Вокалистката Lovefoxxx е все така щура, но пък звученето е пипнато доста по-добре и определено албумът е по-стегнат и качествен като стил от предния леко разхвърлян и стрелящ на посоки електророк албум "Cansei de Ser Sexy".

Задължително чуй: "Left Behind", "Rat Is Dead (Rage)" и "How I Became Paranoid".

9. Ladytron - Velocifero

Четвъртият студиен албум на българко-английската електроклаш група Ladytron. Звучи добре, но със сигурност не отлично. На моменти песните са скучни, дори изморяващи, но добрите попадения спасяват Velocifero от провал. Добрата новина е, че има цели две песни на български, а лошата, че има един дълъг и протяжен дует. Едната българска песен е един доста интересен кавър на "Клетва" на Щурците. Разбира се, всичко се преживява и силно се надявам това да е само период и Мира Аройо и компания да не се оставят на течението.

Задължително чуй: "Black Cat", "Season of Illusions", They Gave You A Heart, They Gave You A Name" и "Kletva".

8. Robots in Disguise - We're In the Music Biz

Ако, някой се е съмнявал, че Сю и Дий не могат да се забавляват значи все още не е чул третата им поред тава. Определено мацките от Ливърпул доказват защо са в музикалния бизнес и че изобщо не се вземат насериозно. Албумът е хаотичен, без ясна концепция. Редуват се бързи с по-бавни, без да се изневеря на електронниката.

Задължително чуй: The Sex Has Made Me Stupid, I Don't Have A God, I Live in Berlin и "Can't Stop Getting Wasted".

7. Janet Jackson - Discipline

Последните години като че ли някак си бяха прокълнати за Дамита Джо, след три албума и почти никакви особени успехи тя смени звукозаписната си компания, напълнява и отслабва като на йо-йо и беше тотално игнорирана от медиите след издънката й по време на финала на Суперкупата, когато се показа едната й гърда. До известна степен нещастията продължават дори и сега след като дори "Discipline" не успя да я върне в музикалните висини. А, албумът наистина си заслужава. Изключвайки множеството безмислени интерлюдии, запазена марка за Джанет, голяма част от песните са потенциални хитове. За съжаление си останаха само потенциални, защото промоцията по албума бързо приключи след като новият й издател реши, че няма смисъл да налива повече пари по мис Джаксън.

Задължително чуй: "Feedback", "2nite", "Rock With You" и "So Much Betta"

6. Alanis Morissette - Flavors of Entanglement

Голямото завръщане на Аланис е вече факт! Изпълнителката с най-продавания албум на жена на всички времена остави настрани неясните си музикални залитания и се концентрира върху албум, който да покаже, че Аланис не се е пенсионирала. Дори напротив! Flavors of Entanglement е това, което други изпълнители само ще си мечтаят да запишат. Аланис и компания са положили достатъчно много усилия, слагайки в джоба си почти всичко издавано от нея до този момент. Добрите песни не са попадения, а цяла редица от запомнящи се тракове. Тук-таме има някоя издънка, но при толкова добър албум всичко е простено. Голям плюс са и бонус траковете, които съвсем изненадващо отлично се вписват в цялостния звук на изданието.

Задължително чуй: "Citizen of the Planet", "Versions of Violence","Straitjacket" и "Moratorium".


5. Mylene Farmer - Point de Suture

Милен е като Мадона за френскоговорящия свят. Скандално-провокативна, със собствен усет за нещата и винаги различна. Тя е от онези изпълнители при които слаби албуми няма. Винаги се раздава максимално и никога не забравя каква е истинската цел на музиката. С "Point de Suture" Милен доказва, че когато експериментираш трябва да го правиш смело. Получила се е интересна и премерена комбинация от балади и танцувални парчета. Меланхолията пропива чрез текстовете, а лигвистичните закачки са през ред. Фармер не изневерява на стила си и предлага както добре звучащи песни, така и нестандартни решения за клипове.

Задъжително чуй: "Dégénération", "Appelle mon numéro", "Sextonik" и "C'est dans l'air"

4. Moby - Last Night

За Моби се говори или добро или нищо! А, рядко може да се каже нещо лошо за него, камо ли пък за албумите, които издава. "Last Night" не е изключение от правилото. Албумът продължава изключително успешната серия на Ричард Мелвил започнала още с "Play" от 1999. Моби отново доказва как се прави добра електронна музика, която да бъде подходяща както за дискотеки, така и за отмора вкъщи след тежък ден. Комбинацията между чил-аут и клубен хаус е отново налице без да се утежнява цялостното звучене на "Last Nght". Албумът е изпипан, няма нищо в тежест, нито пък да се усещат празноти. Който си го може, винаги си го може!

Задължително чуй: "Alice", "Disco Lies", "I'm In Love" и "I'd Love To Stay Here"

3. Enigma - Seven Lives Many Faces

Съвсем неочаквано Майкъл Крету ни изненада с Е7, който трябваше да измие срамното петно от "A Posteriori", определян от фенове и критици като посредствен и безвкусен. Този пък Крету е дал доста повече от себе си и въпреки, че сравнително скоро след Е6 издава "Seven Lives Many Faces" се е постарал да звучи доста по цялостно. Енигма не откриват топлата вода, нито пък предлагат нещо нечувано, но все пак предлагат един добър продукт, който звучи достатъчно приемливо както за феновете, така и за по-комерсиално ориентираните слушатели. Звученето е по-поп, но в никакъв случай не прелива в общодостъпен продукт готов за лесна консумация. Слаби места се откриват, но са замазани с доста добрите попадения и галещите ухото песни.

Задължително чуй: La Puerta del Cielo, Distorted Love, Between Generations и "Je T'aime Till My Dying Day".


2. Goldfrapp - Seventh Tree

"Seventh Tree" не е седмият албум на Голдфрап, а четвъртият шедьовър на английското електронно дуо. Меланхолична приказка, която разказва за палитрата от емоции чрез красивия мек глас на Алисън Голдфрап. Песните са коя от коя по-добри без да съществува реална конкуренция. Това е от онези албуми, от които която и песен да избереш за сингъл ще е правилният избор. Визуално дуото продължава да бъде нестандартно, а музикално да покорява нови теротории. Може би "Seventh Tree" е естественото продължение на трип-хоп дебюта им "Felt Mountain", а може би е напълно нова страница в кариерата на Goldfrapp. За сетен път двамата показват, че могат да бъдат добри както в денс музиката, така и в онези ноти стигащи само до сърцето и скритите емоции.

Задължително чуй: "Clowns", "Happiness", "Cerrone Cologne Houdini" и "A&E"


1. Santogold - Santogold

Де дебютираш в музиката не е някаква сложнотия, но да направиш качествен и същевременно успешен дебют не е за всекиго. 2008 беше година на множество добри и не чак толкова дебюти. За наша радост имаше и отличници в дебютирането и сред тях е и Санти Уайт, подзиващава се под псевдонима Сантоголд. Може би звучи нахакано "gold" в името й, но тя определено успя да се докаже като едно от най-свежите златни открития на годината. Въпреки, че е активна от вече 3 години Санти чак тази година се осмелява да пусне албума си "Santogold", който се оказва любопитна смесица от електроника, хип-хоп, алтернативна музика и рок. Всяко парче звучи отлично както за себе си, така и за самия албум. Постигнат е добър баланс между стиловете, поради което трудно може да се категоризира Сантоголд. Свежа глътка въздух от всичката комерсиалност, която се излизава от Щатите и доказателството, че чернокожите не пеят само за коли, пари и улични престрелки.

Задължително чуй: "L.E.S. Artistes", "Say Aha", "Shove It" и "Lights Out"

Още няколко албума, които се представиха добре в личната ми класация:
* Helicopter Girl - Metropolitan
* Miss Kittin - BatBox
* Titiyo - Hidden
* Ladyhawke - Ladyhawke
* Yelle - Pop Up
* Kleerup - Kleerup
* Thievery Corporation - Radio Retaliation
* Portishead - Third
* Lykke Li - Youth Novels