Фестивали! Бъдещето на музикалния бизнес е във фестивалите и в това няма грам съмнение. Продажбите на албуми с всяка година отчитат все по-ниски реализации, а хората, особено в криза, са все по-малко склонни да дават пари за нещо, което безплатно може да бъде източено от нета. В България, да речем, никога не е имало някакво особено музикално самосъзнание и тук пиратството винаги води с няколко гърди пред легалната музика. Спасението за драгите родни и чуждестранни музиканти са фестивали като Park Live Fest, който преди броени дни се проведе в София. Замисъл прекрасен, изпълнение леко вмирисано откъм главата. Предполагам, че трябва да му опростя всички грехове, защото е първото му издание. НО, оправданията щяха да подхождат, ако годината беше 1999 и фестивалната култура беше още в зародиш. Повече от десетилетие фестивалите царуват на световната музикална сцена и ми се струва, че за толкова време би трябва да сме повнесли малко ноу-хау от тук и там. Няма начин никой от организаторите на Парк Лайв никога да не е бил на чуждестранен фестивал и да не е почувствал цялостната концепция на едно такова събитие. В нашия случай като че ли са расли в саксия.
Изпълнителите. Да, изпълнителите. Приличен подбор, с голямата уговорка, че пилотните проекти са винаги най-трудни. Да приемем, че винаги може да бъде и по-зле. Евала, че хедлайнерите на феста бяха големи имена, а не на принципа "който се измами да дойде". Много хора бяха дошли да гледат точно определени изпълнения, което може само да ме радва, че чалгата все още не е промила всички мозъци в България. Успокоението до тук! Въпреки всички напъни на организаторите фестът си остана доста ъндърграунд като за мащаба на гост-изпълнителите. Смешно ми идва Lamb да свирят пред криво-ляво 2 хиляди човека, а някакви силиконови недоразумения да пеят на националния ни стадион. Липсата на реклама или апатията от страна на българските слушатели оставиха Колодрумът в Борисовата градина неприятно празен като по време Национална олимпиада по математика. Добре, че имаше чужденци дошли да гледат своите любимци, че ако изцяло разчитахме на местната фен база можеше и да се прехвърлим в някое по-голямо клубче.
Най-голямата недомислица се оказа пропускателният режим. Да ме извиняват, ама като ми се даде тази гривна и аз като си имам в наличност билетчето, не виждам какъв е проблемът да излизам и да влизам. Вместо да гледам как хора се забавляват, трябваше да ги слушам как се оплакваха точно от тази буквално олигофренска приумица; на всекиго може да му се случи да излезе по спешност, но изглежда на организаторите това им се е сторило нерелевантно. Усмихвам се и влизам, видяло се, че ще бъде и трите вечери закотвен в Колодрума. Вътре: шатри много, хора никакви. Надценка - нелепа, купуването - ограничено. Да ме извиняват всички, които смятат, че е нормално да пиеш "мухито" в чаша за сок срещу 5 лева. Бива, бива, капитализъм, ама да няма човек да пийне една Загорка, а да трябва да се налива с някаква вкисната бира за 4 лева ми дойде в повечко. Самият Колодрум, без съмнение, спомен от соца стоеше обрасал в треволяци, неугледен като отхвърлена комсолска пачавра, усмихнала се с накриво със студената си велописта.
Ден 1...вълнението си е голямо. Първо фестивално преживяване. Всичко ново. Още на входа цялата тръпка умря. Съжалявам...Парк Лайв, но май си беше мъртвороден. Малко хора, кофти място за провеждане, привкус на досада и псевдо себеизразителност (парцалки, стойка и маниерно говорене). Please, this is not Soho! Кръженето из обраслото поле имаше смисъл: Трики. Евала на музикантите, които не се замозабравят. Български "звИздички", моля, учете се! Българското присъствие заслужено си мина незабележимо, просто и предложената продукция беше на такова ниво. Шведите от Little Dragon - голямата изненада. Забележително представяне, оригинални по-танцувални аранжименти на иначе далеч по-бавните им студийни записи. Отново Трики, този път на сцената. Яко пиян и солидно надрусан. Скапано озвучаване, дразнещи дълги импровизации, клатене по сцената и неподходящ подбор от песни, разочарованието ми от Трики беше неизбежно. На него хич не му пукаше, ама и нас яко ни тресеше апатията. Изпратихме го по живо, по здраво, като лепкава безвкусна дъвка полетяла към най-близкия кош. Колко патетично!
Ден 2...скуката отвръща на удара. Хедлайнер - Руутс Манува, съпортът е осигурен от циганския орестър Карандила, диджея на Пъблик Енеми и Рут + групата й. Карандила, без съмнение, се раздадоха. Диджеят прилично разведряващ, докато не се появи недоразумението на Парк Лайв Фест: Ruth & Unlimited. Винаги съм имал съмнения за вокалните способности на прехвалената Рут Колева, но тази вечер се уверих, че някои живеят във въздушни кули. Събуди се, Рут! Изпълнението ви беше толкова скучно, че ако не вдигахте такава патърдия щях да заспя на огражденията. Отчаянието взе превес и Рут почна да ни се моли, но на крива ракета космосът й е виновен. Руутс Манува имаше нелеката цел да събуди заспалата публика. Напъна се, получи се химията, която след звездното му напускане на сцената и повторно връщане тотално се изгуби. Тук е мястото и да изкажа недоумението си от меко казано тъпото изпълнение от страна на организаторите, които изтеглиха програмата с почти два часа напред. Обяснения не получихме, но сред публиката се говореше за проблеми с органите на реда. А, полицията защо не ходи да лови мафиотите в Син Сити или наркотиците в Биад, а тръгнала да дига валянката на 2 хил. човека дошли да послушат нещо, което визуално не се изразява със силикон и перхидрол.
Ден 3...големият финал. Силни изпълнения, слаб интерес. Добре дошли в България. Crazy P определено са щури, весели и себераздаващи се. Plaid, сред големите имена на Warp, доста приятно ме изненадаха. Не си бях направил труда да ги преслушам, но определено им станах фен! Никога не ме беше валял дъжд по време на концерт, но усещането беше доста приятно...с уговорката, че си говорим за краткотраен валеж, защото нямаше да изтрая цяла вечер да седя пред сцената като мокро коте, жално чакащо Lamb да се появят. След известни технически неизправности и поредица от светкавици осветяващи розовото небе на сцената беше причината над два месеца да тръпна: Lamb! Иска ми се да изпиша един ферман за преживяването си, но честно казано думите няма да стигнат! Това е онзи тип събития, на които, ако не си присъствал, просто всичко ти звучи пресилено и пасторално стерилно. Всъщност, когато си усетил студеният дъжд, топлината на тълпата и дрезгавият глас на Лу Роудс, която ти пее за ангели, мечти и криле. Полетях, ревах и за около 90 минути бях извън този свят. Да, да, boys don't cry, дрън-дрън, музиката се чувства, съпреживява и осъзнава. Останалото е комерсиалщина, звездомания и чуплива пластмаса.
Общото ми задоволство от Park Live Fest е някъде в центъра на скалата, основно благодарение на Lamb и Little Dragon. За сетен път се уверих, че музиката в България е в окаяно състояние и не знам колко време още ще кара на глюкоза. Рут, сменяй групата или попрището! Въпреки всичката критика, типично по български, е редно да кажа едно голямо Браво на организаторите, че се постараха този фестивал да се проведе. Убеден съм, че са положили бая усилия, въпреки че нямаше да има нищо срамно, ако бяха ползвали мало външна помощ. Дано посещаемостта и реалният интерес не сломи организаторите и спонсорите и доживеем да видим второто издание на Park Live Fest. С още по-големи имена и още по-голям ентусиазъм. Догодина пак!
