Докато се вълнувам от нови албуми, летни хитове и предстоящи размазващи концерти, няма как да подмина наградите на единственото радио в страната посветено изцяло на българската музика, която все още не се е тотално изчалгарила. Потресен съм! Вече съжалявам, че изобщо се заинтересовах кои са номинираните тази година, то бива наглост, но такава безочливост не очаквах, че ще доживея...а изглежда съм бил прекалено голям оптимист относно съдбата на родната ни музика.
Чинно отварям сайта на БГРадио и бързо стигам до секцийката отредена за номинациите. Какво да видят черните ми очи? В изстраданите 9 категории има 25 отделни музиканти/музикални формации при общо 5 номинации на категория. Графа отново досажда с цели 5 номинации, а по някакви неясни стечения на обстоятелствата тандемът Калин Вельов и Нина Николина имат същия набор от предложения за награда, въпреки че песента им "Абсент" трудно може да мине за позната на аудиторията, а какво остава за хитова. Плътно следвани са от прото-чалга певецът Миро с 4 номинации, който след старта на соловата си кариера излишно много си повярва. Още по-несериозно звучат трите номинации за абсурдния напън на Дичо и Ъпсурт. Не по-озадачително е и присъствието на песни, които освен в ефира на БГРадио едва ли някъде другаде са кънтели и малцина са имали "щастието" да чуят. Хубаво е да се раздават награди, но още по-хубаво е те да бъдат реално заслужени, а не просто да се чешат егота и да се дефибрилират вече загниващи кариери.
Нещата щяха да свършат до тук, ако не бях решил по-обстойно да разгледам номинациите категория по категория и да се чудя защо бг-попът все още се държи на командно дишане. Второто пришествие ли чакаме или някои хора наистина много си вярват, но тазгодишните призове на БГРадио са поредното доказателство, че в милата ни татковина поп/рок музика сериозно от години не се прави. Мисля, че дори Майкъл Джексън би завидял на ежегодните номинации на Графа, който каквото и да направи е задължително абониран поне за една статуетка. Мадона също само може да си мечтае да стигне рекордът на Мария Илиева по-последователни номинации за Певица на годината. Човек, ако не знае каква е реалната ситуаци в България би си помислил, че нашите музиканти са адски продуктивни и просто всяка година изкарват поне по един открояващ се албум, докато се борят с безкрайната конкуренция. За съжаление, картинката е далеч по-едноцветна, а напоследък дори грозна: една дузина хора се събират на едно място да си раздават позлатени статуетки, ръкопляскат си един на друг, благодарят си един на друг и след това дружно се натоварвар по колите да идат да се почерпят за поредната успешна година. Двайсет години след края на соца, май в музиката ни той все още не е свършил. Сардонично се подсмихват щом се спомене "Златния Орфей", НО тогава поне наградите наистина са се раздавали за творчество и креативност, а не поради липсата на кандидати за тях.
Категория "Дебют" винаги има с какво искрено да ме разсмее и тази година не прави изключение. Трима от петте номинации са напънали се да бъдат Идоли на България, които имаха предостатъчно време да ни впечатлят с нещо, но минаха с някакви извинения за песни. Разбирам, че музика в България се прави трудно, но това не означава, че всяка боза, която се запише моментално трябва да се завърти в ефира. Другите две номинации са ми още по-мъгляви, имайки предвид, че проявявам достатъчно голям интерес спрямо нашенската музика, дори и да не я слушам активно. След обстойно прослушване само се затвърждава мнението ми, че тук под дебют се разбира просто първото пробутано нещо.
В категориите "Изпълнител" и "Изпълнителка" да се чудиш дали да се смееш или да плачеш. Номинациите са толкова вкиснати, че докато ги гледаш може да глътнеш някоя виненка. Благодарения на тези номинации аз и тези, които изобщо сме се заинтересовали, че БГРадио още имали награди, научаваме, че Орлин (екс-Каффе) и Любо (екс-Те) измъчили по нещо да се отчетат тази година. Подобна е ситуацията и при дамите, където от кумова срама са набутани Десислава Добрева (бивша певачка при Слави) и Мария Илиева. Последната е получила номинацията си за съвместната си песен с Графа, което е просто смехотворно, но видимо в България не е нужно да правиш соло неща, за да се обкичиш с някоя награда за самостоятелна дейност. За да не е хипер нагло, че е сложена два пъти в една и съща категория, Илиева се е разположила в цели две категории със съвместни проекти нищо, че и двете й песни са валидни само за категорията "Дует/Трио".
Кой купува албумите на БГ музикантите? Всички знаем отговорът, но това не пречи да си се награждават с изключително престижната награда за най-добър албум на годината. Чудно къде точно тези албуми са постигнали реални успехи в класации или просто това са единствените пет албума успели да видят бял свят тази година. Иска ми се да не е така, но ми намирисва на отчаяние. БГРадио до толкова нямат с какво да си пълнят категорийките, че са опряли до там да ръгат чушки в боба и да се надяват, че ние сме музикално вглупени и искрено вярваме, че това наистина са култовите албуми на изминалата година.
Категорията "Група" е като гробницата на Тутанкамон, стара и вмирисана откъм краката. Хубаво е да си спомни човек за групи като Мери Бойс Бенд или Акага, но само докато гледа ретро рубриката на телевизия ММ. Присъствието на Дичо е като два пищака на гол тумбак, което не оправдава милосърдните номинации за БТР и Те.
Без да отделям излишно пространство ще задам един реторичен въпрос: Нужно ли е радио да има награда за видеоклип? И докато се смеем през сълзи, спускайки бавно ковчега на българската поп музика, не бива да забравяме напевно да повтаряме: Бе-Ге музиката е мъртва, да живее Бе-Ге музиката! БГРадио и сие ще си я закопаят като съвестни гробари.
